24rodopi.com/Общество
Небето е свъсено, но залязващото слънце му се усмихва за последно.
Меланхолията на един ден. Дори в нюансите на есенните листа,
които горят като за последно.
„Празни пространства, за какво живеем“, пееше Фреди Меркюри
в онази толкова тъжна песен за шоуто, което трябва да продължи.
Празни пространства няма. Те са изпълнени със спомени. Няма
нищо празно в природата. И тя винаги продължава…
Един ден,едно слънце потъва,със това си всекидневен ритуал...в забързаното ежедневие,в последни години наречено забавено ежедневие.заради преселението на маса хора от селата в града,и забавения поток трафик на автомобили.бързащи за работа сутрин..и др.във всичко това забързано ежедневие.от.изхода на партера.на дома ни до прибиране обратно ние ,харчим пари.лични пари които.се вливат като капан.в,новоизлюпените магазини.кредитни институции. Училища.за дрехи.храна...и се прибираме уграга със -минус забележете - лева.разходи..тежко.и горко му на сиромаха който не отвори очи и почне да спестява и изтрезнее.и да не избяга.от терминал 2.
ОтговорИзтриванеСъболезнования на близките!
ОтговорИзтриванеДа почива в мир!
Илхан си отиде,дано от оня свят ни изпрати човек,който да го замени,мир на праха му!!
ОтговорИзтриване