Работих, за да уча!.. Учи се да слугуваш!

Инвестиция в образование, на каква цена…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Спокойна наглед вечер. Холът на едно средностатистическо семейство. Картинки се менят по телевизора. Вечеря. Скромна наздравица. Тихи разговори. Детето заело най-голям обем на дивана-полегнало и опънало краката си на стената. Зяпа телефона. От няма и педя от лицето. Периодично се тресе, изпадайки в стрес от случващото се в играта.

Първи път, втори, трети…

Детето вече псува и кълне дисплея.

Бащата отнема устройството.

„Стига ти толкова, щом не можеш да преживееш една малоумна игра, що за потенциал има в главата ти?“, казва.

„Какво искаш, това е животът ми!“, отговаря дребният.

„Това, това, е твоят живот, мечти, всичко?“, въпрос.

„Да, да, да…“, отговор.

„Да ти имам мечтите…“, казва бащата.

„Да си имам наследството“, отронва нагло лапето.

Следва отнемане на телефона и сълзи, тресене, истерия от страна на келеша.

За него животът е свършил.

Няма картинки, няма лесно смилаеми за мозъка тъпотии.

То трепери, обижда, потъва. Не може да осъзнае.

То е просто… извадка от съвремието на консуматорското общество, което не иска да се наведе да откъсне домат, щото има промоция в магазина. Смята за тежка работа, дори да си избърше задника след сране.

И очаквате постижения от готованците?!

 

Близкото минало

 

Завършва трудно. Пари няма. Трябва да работи. Дипломата се кове не само в университета, но и в живота.

„Трябваше да работя през цялото време на следването си, за да мога да се издържам. Избрах такава дейност, която да ми позволи да бъда на лекции и упражнения през деня. Кръчмите са отговорът.

Работа с табла в ръка, с чаши в другата.

Нископлатен труд, но все в помощ.

Работил съм до 3-4 часа сутринта. След това в университета. После пак в заведението.

След работа съм заспивал на тоалетната чиния. Четях там по нощите, за да не светя и преча на останалите съквартиранти. Нямаше кой да ме издържа, нямаше кой да ми урежда изпити. Няма като сегашните баровци, които не са отворили една книга в живота си, но имат по три дипломи.

 

Сервирал съм на хора, които не могат да си напишат името правилно.

 

Но в пиянските си подигравки са ми казвали: „Пет висши да завършиш, пак ще ни слугуваш“. След подобни реплики идва смехът на забавляващите се.

Стискаш зъби и работиш, защото сметките не чакат, а мисията вече си я поел.

Прибираш се като пребит от работа.

И пак в тоалетната, за да четеш. До схващане на краката. Едва успяваш да се изправиш. Съвсем малко сън и после пак отначало.

Чел съм дори из кухните на кръчмите, в които съм работил, за да мога да се справя на изпита на следващия ден.

Аз разбирам капитализма много повече от когото и да било. От тези с тежкарските коли. Защото те живеят още в комунизма. Там, където всичко се урежда от партията, от мама и тате.

Аз възпроизвеждах капитализъм, истински, сам. Както и с хиляди други, които не са орисани от партиите“.

Това е една откровена изповед на родопчанин.

Какво е постигнал, това си е негова работа. Каква кола кара? Има ли значение. Всичко е плод на неговия труд. Не на партии, връзки, пари наготово.

Само на интелект.

Добит, както стана ясно, главно в тоалетната.

 

Какво наблюдавате в днешно време

 

Години наред учене, залягане над учебници, лекции, хиляди левове инвестирани в образование и… чистачка получава по-голяма заплата.

1500 лева е предлаганото възнаграждение за медицинска сестра в Родопите, като сумата е без удръжките. Продавачи, с изискване за минимум средно образование, получават около хилядарка, колкото и готвачи. Чистачка обаче може да си докарва по два бона на месец.

 

1000 лева чисто за метене на офиси на фирма, плюс 200 лева ваучери за храна.

 

Работа за около два часа на ден. В същото време почистване на етажните пространства в жилищни кооперации срещу 40 лева на вход. „Момичето, което мете стълбището, вади повече пари от мен. Единствената отговорност, която носи, е към себе си – да не пробва на вкус препаратите. Това е положението“, коментира медицинско лице в областния град.

Много младежи от години залагат на занаяти, вместо на образование. Чираци във фризьорски салони заминават зад граница, където вадят по над 3000 евро на месец, чисто.

„Направи две прически, рече „научих се“, и на следващия ден не дойде на работа. Обаждаме му се по телефона, той вика, че днес заминава за Англия“, разказва собственик на студио за подстрижки.

 

Новото разбиране за „успех“

 

„Защо не платихте на матурата, толкова хора го направиха, сега балът ми ще падне?!“.

След толкова години на реформи в образованието, това вече чуват родители на зрелостници, които недоволстват, че не са пълни отличници след обявяването на резултатите от държавните изпити.

Става въпрос за „отчаяни“ деца с оценки „Отличен“, но не с пълни шестици.

„Бяхме в шок. Детето ни бе обидено, че не сме платили, за да успее да препише на изпита. Със собствените си знания и възможности постигна резултат 5,80. То обаче изпадна в ужас, че други имат по-високи оценки след като родителите им са дали пари. Обясняваме, че това не е правилно, това е мечешка услуга. Не може да успееш в живота като разчиташ цял живот някой да ти диктува в ухото кой е правилният отговор“, разказват родители.

 

Интернет помага за… тъпотата

 

В интернет пък предлагат всякакви технически средства именно за преписване. „Най-добрата слушалка. Безжична и напълно незабележима.

Разработена технология от НАСА. Сигналът между предавателя и слушалката не може да бъде заглушен по никакъв начин!“, гласи една от офертите в специализиран сайт.

Иначе, 200 лева е струвала матурата на преписвачите през тази година. В цената влизали „бръмбар“ за ухото и диктуване на верните отговори. Десетки, а напълно вероятно и стотици, са се възползвали от офертите.

Какви ще са следващите цени за създаване на тъпанари, предстои да видим.