Поход от цялата страна „По стъпките на тракийските мъченици“

24rodopi.com/Регион

Тракийци от цялата страна, както всяка година, отново организираха поход и преминаха по стъпките на тракийските мъченици от 1913 г.

Фондация ”Доктор Димитър Щерев”, с ръководител професор Атанас Щерев от София, в координация с Яни Янев-председател на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско дружество “Димитър Маджаров” от Кърджали, организираха представителни групи от тракийци за похода от София, Варна, Стара и Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, с. Книжовник, с. Козлец и от тракийските дружествата от Пловдив, Бургас и Карнобат.

Венци и цветя  бяха поставяни на знаковите места, където са  дадени жертвите. А те са много. Над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия загиват през паметната 1913 г. След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция срещу България в началото на юли през 1913 г. българските села в Тракия са ограбени и опожарени от редовна турска войска и башибозук, а населението им  прогонено от родните им места. Част от тази драма е и трагедията на тракийската бежанската колона от над 20 000 души, състояща се от старци, жени и малки деца от Западна Тракия, бягаща за спасение към пределите на България. Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с бой и псувни от Дедеагач (сега Александропулис) на 23 септември 1913 г. от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им. Узнали за случващото се, войводите Димитър Маджаров и Руси Славов решават да пресрещнат колоната до гр. Фере и чрез сражение да освободят бежанците.  При Фере, по време на сражението, повечето бежанци са успели да избягат към планината, но  мнозина остават и биват нападнати и избити. “Мъжете всички бидоха избити”  - разказват очевидци, а над 300 жени били отвлечени.  Една част от бягащите в планината, около 800 души, се отделя от основната колона и спира за почивка в Армаганската долина, където бива открита от турска потеря и над 400 души са посечени, а 80 жени са пленени и отвлечени. Тракийци сега я наричат “Долината на смъртта”.

Пръснатите  в планината бежанци са събирани в продължение на три дни от войводите и колоната, вече наброяваща  над 20 000 души, потегля към България като по пътя  постоянно бива нападана и дава много жертви. Много от останалите в планините впоследствие са избити от прочистващите потери на башибозука. На 4 октомври бежанската колона пристига на р. Арда (границата с България) до с. Ятъджик(сега гр. Маджарово), но е пресрещната със засада от турска войска и башибозук и дава над 1 800 жертви. По разказите на преживелите бежанци река Арда е текла “мътна и кървава”. На това място е издигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година правят възпоменателно поклонение.

През целият път от Дедеагач до река Арда загиват над 200 деца и пеленачета. В тяхна памет е изграден паметникът на Илиева нива до с. Глумово, общ. Ивайловград.