Всяка неделя сме в това заведение. Един много скъп за мен човек ми препоръча уникалната шкембе чорба. Както винаги, не ме подведе. Превърнах го в традиция.
Заедно с детето ходя. Защото все не ни остава време за по
мъжки.
Както и да е.
Хапнахме, правим си мохабет. Звучи тиха чалга от телевизора.
Не правя разлика между певиците. Сякаш всички са извадени от един и същи завод.
Както и да е.
В този момент обаче, лапето ме застреля.
„Не мога да разбера тия лелки как ги гледат турските
сериали?“.
„Що-викам-, филмите са хубави, харесват им“.
„Не, бе, друго. Все е някаква драма. И когато съм при баба,
тя все реве докато гледа. Някаква тъжна музика и жена, която казва на сина си,
нещо от сорта: Твоят истински баща е… Мехмед Сюнетчията“. И ряз, още повече
сълзи. Що така?“, пита детето.
А, аз едва не се задавих от интерпретацията му на драма. А,
е само в пети клас.
Къде е тая кръчма?
ОтговорИзтриванеШанел стотните блокове!
ИзтриванеПраво си е детето.
ОтговорИзтриване