„Конете“ са под капаците, кравите на асфалта, а в селото остана…

24rodopi.com/Общество

Каменните стени, старите ботуши, връзката лук, историята във фугите. Печката, втъкната в огнището. Говорът на птиците нощно време. Нарушаваната тишина в мълчаливата природа. Шумът от растежа на тревата на двора. Вятърът побутва стария ръждясал чан. Звук не проронва. Не като да е на врата на овцата.

Тихият шум на спомените, безвъзвратно отлетели. Останали в миналото на селата.

Сега се чуват басовете от озвучителната система край беседката в двора на реновираната къща в другия край на населеното място.

Сега градините въздишат, непипнати. Като млади девойки, обречени да залинеят от липса на ласки. Сега на масата се поставят промоциите на хранителните вериги. Всичко е с червения надпис от рафта в магазина. Намалението, което кара необработената земя да пъшка. Няма кръв от мазолестите ръце. Има калкулация в касовата бележка.

Това са селата ни.

Повече добитък има в градовете, отколкото в тях. Пред портите липсва магарето, но пък има много коне под капака на лъскавото возило, спряло пред къщата.

Селата не са за работа. За отдих са. За шумни компании през уикенда.

Земята въздиша.

Бурените са свидетели на цивилизацията.