Купува за няколко лева сувенир.
Спасява душата си.
Себеопрощение за неосъщественото през останалите 364 дни в
годината.
Праща SMS-и
за Българската Коледа и духът е смирен.
Отдаване.
Защото е времето за индулгенции.
През другото…
Скандали на пътя, в магазина, на работа. Псувни, ругатни,
прения…
***
А, е време за смирение.
Душата пречисти ли се от базарите, тържищата на съвест?
Купихте ли достатъчно, раздадохте ли?
Сърцето остана ли цяло?
***
Пак иде време на промишлената благотворителност.
На съшиването на сърцата.
На изкуственото смирение в социалните мрежи, които да
изкупят греховете.
Олтарът на суетата.
На смачканата човечност, която трябва да се въздигне след
няколко левчета и неминуемата снимка в интернет.
После идва забравата.
За страданието, за болката, за нуждаещите се.
Съвестта е чиста.
***
„Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната“.
Трудно е за разбиране.
Пламъкът на свещта догаря.
Животът ще приключи всеки миг.
И няма връщане.
Но суетата властва. По това време на годината. Ако не си се
похвалил, не се е случило.
Не, случва се.
Но суетата превзема съзнанието.
След индулгенциите идват снимките на красивите трапези.
Недоимъкът е забравен.
Трябва да се похвалим.
***
Не се хвалете. Правете добро, но да остане тишината на
смирението.
Надеждата се ражда в сламата, не на скъпите софри…
На сламата казваш, ама свещениците и църквата не могат без злато, сребро, диаманти, скъпоценни камъни.
ОтговорИзтриванеАбсолютно си прав,превърнахме този хубав празник,в едно бясно надпреварване кой е по по,всичко е толкова комерсиално.Къде е смирението,къде остана доброто,всичко е суета,за жалост
ОтговорИзтриванеВ последната си коледна вечер, преди да си отиде от политическата сцена, Ахмет извади старата книга, подарена му някога от учителя Никола. Страниците бяха пожълтели, но спомените бяха живи.
ОтговорИзтриване„Всичко е едно пътуване," прошепна си той. „От малкото село до големия свят.".