По това време на годината имаше поне по педя сняг. Бяла, празнична приказка по селата. Сега е дъжд и кал, понякога слънце.
Традициите поне се спазват. И семействата все още се
събират.
Друго също не е забравено. Жаждата за „знание“ на бабата как
се развива физиката на внуците.
„Погна правнучето с ролетка в ръце. „Ела, бе, ела да те премеря
колко си станал висок“, вика. „Бабо, в училище сестрата вече го направи, не с
това метърче“, отговаря хлапето.
Мил спомен. Едно време на тази възраст мен ме теглиха с
кантар с куки, който става за чували с картофи и одрано агне. Просто висят с
ръце на тях, докато ми отчетат килата. Нямаше модерни кантарчета“, споделя
приятел на 24rodopi.com.
Колко мило ми стана и за моето детство. Сняг, игри до тъмно навън, нямаше много храна, но беше вкусен всеки залък. И ролетки нямаше, нас ни мереха с шивашки метър, първо се отбелязваше на рамка на врата.
ОтговорИзтриване