Кога мъката се скрива в стария скрин: Във всеки дом по един гурбетчия…

24rodopi.com/Общество/Регион

„Баварецът“ е зарязан, табелите му свалени. На най-широкото място в пустото село-на мегдана пред кметството. Там пък вятърът си играе с байраците на Република България и ЕС.

Няма жива душа. Дори трите кучета не лаят по новодошлите. Затъжени явно за хора.

Километър по-надолу срещаме единствения човек. Възрастен мъж, който върви с катетър. Тръбичката излиза от слабините и окончава в торбичка. Ръката му трепери и плиска урината вътре.

В другата ръка държи друга торба с „Топъл обяд“, раздаден по програма от ЕС.

Децата са в чужбина, той се оправя сам, със съпругата си.

Децата са в ЕС и изплащат кредити за жилища там.

Ръката тръска пикнята, тръска и храната.

Мъжът е с плетени вълнени чорапи и джапанки.

Треперещи ръце, съединяващи урина и храна…

На баира „БМВ“-то стои невъзмутимо, а вятърът плющи и развява знамето със звездите на ЕС…

Най-големият плюс за страната ни от членството в Европейския съюз определено е свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Особено на хора, особено в нашия случай. Дори тази единствена причина ще е напълно достатъчна за нашенци да кажат „Да” на един евентуален референдум за оставане в ЕС. Отворените граници и трудови пазари са и най-големият плюс за всяко правителство. „По-малко хора-по-малко грижи, повече работещи на запад-повече парични потоци у дома”. Родните гурбетчии пращат повече средства към страната отколкото, който и да е кабинет е успял да усвои от еврофондовете. А както знаем-заситеното гърло не протестира. Призивът от соца „Във всеки дом говедо” бе успешно заменен с „Във всеки дом-по един зад граница”. И така свободното придвижване роди нещо наистина извратено-евророби в огромната икономическа империя на равноправните. Нашенци поеха най-черната работа с орисията на икономическата предопределеност.

„Пръснати сме из цяла Европа. Навсякъде има нашенци. Няма град в Европа където да нямаме поне малка колония. Най-хубавото е, че имаме избор. Да отидем и да работим където и да било, стига да намерим препитание. А работа наистина има навсякъде, особено когато човек не подбира. Искаш пари? Стягаш си задника и потегляш. Не ти трябват езици и дипломи”, споделя мъж от Родопите.

У дома прекарва едва по месец-два. През другото време се движи по оста Германия-Холандия-Белгия. Нарича себе си „вечния гурбетчия“.

И отново към стареца с двете торбички. Огромна тъга в погледа. Няма търпение деца и внуци да се върнат от чужбина. Само тогава се усмихва. Само тогава е радостен. Само тогава мъката се скрива в стария скрин.