24rodopi.com/Образование
С изпълнения на фанфарния оркестър, гвардейския отряд и с поетически рецитал на Богоявление в ЕГ „Христо Ботев“ беше отбелязана годишнината от рождението на Христо Ботев.
Преди 177
години в семейството на даскал Ботю и жена му Иванка проплаква едно дете,
призвано да бъде български учител, поет, публицист и революционер, призвано да
се превърне във въплъщение на българската съвест, учител по свобода и
вместилище на непоколебимия български дух.
С тези думи
започна традиционното тържество пред паметника на Христо Ботев в двора на
единствената езикова гимназия в Източните Родопи.
Публиката
аплодира музикалните изпълнения на фанфарния оркестър на Гимназията, а
гвардейците се подредиха в шпалир, за поднасяне на венци от името на кмета на
община Кърджали господин Ерол Мюмюн и от името на ръководството на Гимназията.
В своето слово директорът
на ЕГ „Христо Ботев“Даниела Павлова припомни, че ДЕНЯТ НА БОТЕВОТО РОЖДЕНИЕ е
един от духовните празници, който бележи началото на всяка година. Богоявление
и рождението на Христо Ботев носят символиката на началото и на прехода към
новия кръг от духовната спирала. За гостите, учителите и учениците, днешният ден е
важен и специален.
За да
споделят емоциите от честването на годишнината, на тържеството присъстваха
Вилдан Сефер-поетеса и виден общественик и Христо Момчев от община Кърджали.
Танцовата
композиция на гвардейците предизвика аплодисментите на публиката, а
поетическият рецитал, подготвен от ученици от 11. клас, изучаващи български
език и литература и история и цивилизации - профилирана подготовка, даде повод
за равносметка и национална гордост от делото и подвига на великия българин.
Директорът
на ЕГ „Христо Ботев“ госпожа Даниела Павлова връчи наградите на отличените
ученици във възрастова група – VIII – X клас в Общинския литературен конкурс,
организиран от учителите по български
език и литература в ЕГ „Христо Ботев“, по случай 177 години от рождението на
Христо Ботев, на тема Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече
човек в пълния смисъл на думата.
В категория
стихотворение 1-во място спечели Михаил Станиславов Найденов, 9. клас от ПГ по
строителство „Христо Смирненски“, град Кърджали. В категория есе с 2-ро място
беше отличена Вяра Ангелова Коджаманова – 10. клас, ЕГ „Христо Ботев“, а 3-то
място спечели Селин Байрям Ахмед, 10. клас, ЕГ „Христо Ботев“. Поощрителни
награди бяха връчени на
десетокласничките Габриела Радославова Маркова и Мария Николай
Маргаритова от ЕГ „Христо Ботев“, град Кърджали;
Поетесата и
виден общественик госпожа Вилдан Сефер връчи наградите на отличените ученици
във възрастова група – XI – XII клас.
В категория
есе 1-во място спечели Муаззез Ариф Ахмет Памук, 12. клас, на 2-ро място бе отличена
творбата на Силвия Георгиева Георгиева,
12. клас, а на 3-то място бе класирана творбата на Мелтем Юсуф Юсуф, 12. клас. Поощрителна
награда беше връчена на Бурчин Бехнур Кезим от 11. клас. В категория разказ с
две първи места бяха отличени зрелостниците Кремена Здравкова Шикова и Никола
Васков Тиклев от ЕГ „Христо Ботев“. В категория стихотворение 1-во място
спечели Йоанна Пламенова Точкова, 11. клас,
на 2-ро място се класира Дилек
Мустафа Хасан, 12. клас, на 3-то място беше отличена творбата на Владислава Владимирова Възгечева, 12. клас, а
с поощрителна награда беше отличена Алара Гюнер Расим, 12. клас, ЕГ „Христо
Ботев“. Поздравления получиха всички отличени в конкурса с пожелания за бъдещи
творчески успехи.
АКО БОТЕВ ЗНАЕ В КАКВО СЪСТОЯНИЕ Е В МОМЕНТА ДЪРЖАВАТА ЩЕ СЪЖАЛЯВА ЧЕ СИ Е ДАЛ ЖИВОТА ЗА ЕДНИ ГОЛЕМИ НЕКЪДЪРНИЦИ
ОтговорИзтриванеУмници защо не ми помествате коментара в този град живеят и БЪЛГАРИ със собствено мнение
ОтговорИзтриванеБотев е убит привечер,когато башибозука и четата са се оттеглили от връх Камарата във Врачанския балкан, а той с още 5 четника са седнали да си кажат думата по спомени на очевидеца Н. Обретенов. Ботев съобщил решението си да се оттегли към Сърбия без четата и предложил на щаба да го последват, ако искат,на което подвоеводата Перо Македонеца казал: По-добре да те убият, отколкото да оставиш четата, пак по спомени на Обретенов пред комисия 1938 г.
ОтговорИзтриване