Изпратихме поредната година. Видяхме какво ли не. От избори в избори, от цирк в цирк. Всякакви мечове, саби, кирки и лопати в парламента. Един организиран хаос. Някакъв, едва минал 4-процентовата бариера, поиска да му дадат МВР. Сякаш е някакво детско лакомство. Втори държи на свой прокурор, че да не го пипат. Трети на по-евтини кебапчета в стола, четвърти, пети…
Всичко това ни струва милиони.
И така. Този обзор обаче не е за политиката, въпреки че тя е тясно свързана с всяко
събитие, което връхлиташе нашенци.
Бягство от действителността
След вота през юни, всички хукнаха към морето. Поредните опашки на „Маказа“. Но за толкова години, организацията е далеч по-добра, а максималното чакане бе около 40 минути. Всичко живо към Гърция в търсене на спокойствието и бягството от действителността. Вече влязохме в Шенген, но пък в Западна Европа затвориха границите. С Гърция имаме друга договорка. Тепърва ще видим летните месеци.
Лятото мина неусетно и прозвуча първият звънец.
„Тате, не
ми стигат парите за училище-предлагат ни боклуци…“.
Кратко
откровение на малчуган.
85,6% от
децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са
тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и зърнени храни (32,7%).
„Баничките
в павилиона сякаш са от няколко дни. Опаковани във фолио. Така е и с другите
закуски. Над два лева са“, споделят родители на ученици за предлаганото в
школото.
В стола се
оказва също „нещо нетипично“, но с цени като в треторазрядна кръчма.
„Всичко е
много скъпо, а децата не го харесват. Нашата дъщеря казва, че само тараторът си
заслужава, другото няма вкус“, допълват още.
„Закуска в
училище или както се казваше там първото ядене на децата, се оказва пълна
пародия. Всички се оплакват, нямало нищо общо с това у дома, с това от село“,
казва баща на второкласник.
„Не ми
стигат 7 лева. За да яде едно дете, трябват поне десет лева на ден“, пък казва
ученик в пети клас. Яде заедно с другите в заведения край школото.
Крилца, дюнери, които започват от 6 и достигат до 9 лева.
И така – по около 200 лева на месец струва храната на един
ученик.
А, инфлацията едва пъплила, казват…
Затлъстяването? В Топ 10
сме в Европа. И на първо място по инсулти и инфаркти във възрастовата група 30-40
години.
Гурбетът отново бе основна дума
И в речника от абитуриента, и в този на 50-годишния.
„Много наши хора починаха по строежите на запад. Не само в
нашето село, но и в околните. Отиват да работят, за да си съградят хубав дом
тук, ама накрая траур“.
Подобни драми съставляват темите и новините в заведение в
родопско село. В населеното място има дори блокове, строени по времето на
златните години за рудодобива, когато селото е било пълно. Сега мините са
затворени, хората ги няма. Само старци ожалват съдбата на младите.
Белезите от миграцията са видими навсякъде в региона.
Драмите от гурбета обаче не са само теми в малките селски кръчми.
„Голям брой от бракоразводните дела са завеждани с мотив
„Той замина зад граница, за да работи, после спря дори да се обажда“.
Патриархалният бит и манталитет биват разрушени от новите възможности,
перспективи, работата за повече пари“, коментира адвокат от региона.
Десетгодишен брак, две деца, следва заминаване зад граница и
развод след още десет години. Пресен пример от съдебната практика в Родопите.
Жена заведе дело, за да си върне имота на родителите, прехвърлен на бившия й
съпруг.
Мъжът заминал през 2008 година за Нидерландия, под претекст
там да работи и да издържа семейството си. Вместо това, само след година
интересът на мъжа към съпругата и двете деца секнал. Родителите на родопчанката
решили да заздравят влошените взаимоотношения и разговаряли със съпруга. Той
обаче им поставил ултиматум: прехвърляте двуетажната къща и гаража в село на
мое име, след което се връщам при нея.
Условието било „срещу задължение за гледане и издръжка“…
Спомени от 1 700 километра
„Вървя из щандовете в магазина, гледам цените. 9 евро за килограм чесън, 2 евро за дюли. За три кила орехи – 80 евро. Това е магазин в Германия. Зяпам цените и си висля за родното село у дома. Намира се на близо 1 700 километра от тук, където живея от години.
В двора имахме орех, два пъти по-голям от къщата ни. От него
изкарвахме чували. Имахме и три големи дюлеви дръвчета, няколко лехи чесън в
градината. Реалността ме връща в миналото, той пък обратно тук и си мисля колко
стотици евро ни е давала земята, без да осъзнаваме. Сега хиляди работим зад
граница и харчим евро по спомените от миналото“.
Споделено от гурбетчия.
Иска друго име, Берлин не я приема
Млада жена от Родопите поиска да й бъдат сменени българските имена, дадени от родителите й, защото… турската общност в Берлин не я възприемала, а тя изпитвала неудобство.
Куриозният случай бе разгледан в местен съд.
Дамата е родена през 1994 година в малък град в региона.
Родителите й й дали български имена. Тя обаче имала турско самосъзнание, турска
етническа принадлежност, изповядвала ислям. „Сега се казва Гюлюзар“, каза пред
съда чичото.
Иска промяна на имената, защото Берлин не я приема…
От гурбета, у дома. В родопските села вече не могат да се траят. Дори съседи. Скандали и съдебни прения, заради пушеци от скара, хвърляне на пепел в двора, пръскане с маркуч, кой да копае повече лечебна „мумичка“.
Такива неща.
Човешките взаимоотношения, дори в царството на спокойствието
в Родопа планина, са на ниво „Дий, магаре!“. С този израз се обръщал мъж към
своя съсед, когато го виждал на терасата в къщата му.
„Надува клаксона на автомобила си, излиза и крещи към нас:
„Ставайте, ку*ви, имате клиенти“. Нарича сина ми педе*астче. Обръща се към мен
с думите „Доведе ли ку*вата или остави докторите да я чу*ат“, защото жена ми е
медицинска сестра. Нарича ме „кьорав“, защото съм очила…“, изповядва в съда
единият съсед…
По градовете е още по-голяма злоба и агресия.
***
Поредната година в няколко реда. Човешкото издава тоталната липса вече на човещина. Мисъл за пари, липсата им, злоба, взаимна ненавист. Омраза дори към имената, дадени от родителите.
Парламентът е отражение на обществото.
„Родопи voice“
Истини за съвременността, които имат проекцци в бъдещето и корени в миналото.
ОтговорИзтриване