Рио през родопски поглед: Бохеми и фавели, самба и „Маракана“, и... „не носете бижута“

24rodopi.com/Общество

Рио де Жанейро през погледа на родопчанката Магда Диева, която сбъдва мечтата си да посети Перу, Аржентина и Бразилия в Южна Америка

След 2 часа полет от граничното градче Foz do Iguacu пристигнахме във великолепния колоритен град в Бразилия - Рио де Жанейро.

На летището ни посрещна местният екскурзовод Бруно, много енергичен и обаятелен младеж. Говореше ни на английски език, тъй като на португалски едва ли някой от групата щеше да го разбере.

Преди да се качим на автобуса, имахме следното предупреждение от нашия гид:

 

„Да не се носят никакви бижута, часовници и други ценности извън хотела!

 

Не се обличайте със скъпи, привличащи вниманието дрехи! Ако имате пръстени и други бижута по вас, които не могат да се свалят, да се облепят с лейкопласт, за да не се виждат! Паспорти и други ценности да се оставят в сейфовете в хотела. Излизайте с копие от паспорта и с малко пари, колкото са необходими за деня.“

Тези предупреждения ги има и в интернет при почти всички екскурзии до Бразилия.

Въпреки, че бразилската икономика е най-развита в Южна Америка, за съжаление престъпността е много голяма и особено кражбите са нещо обичайно.

Името на града означава Януарска река.

 

При разходка – гледай в краката за легнали хора

 

Настанихме се в хотел недалеч от прословутия плаж Копакабана. Наблизо има МОЛ и няколко търговски улички с много магазини. Разхождайки се се наложи да поглеждаме от време на време къде стъпваме, за да не се спънем в легнали на тротоара хора, привидно заспали, завити с одеяла. Чудехме се, няма ли приюти за тези бездомници. Щом през деня спят, какво ли правят през нощта? Ами ако се спънем в тях, какво следва? Май си е доста опасно да се разхождаш нощем сам по улиците на Рио.  Оставихме си багажа в хотела, обменихме валута в най-близкото чейндж бюро и се разходихме по крайбрежния булевард Авенида Атлантика, до плажа Копакабана. Огромен плаж, дълъг над 4 км, широк, със ситен бял пясък, свободен, достъпен за всеки.

 

Плаж за народа, бих казала.

 

Чадъри и шезлонги няма, но ако си ги поръчаш на определените места, ти ги доставят срещу заплащане. Водата на океана е още студена през октомври, но макар и малко на брой, не липсваха смелчаци да влизат в океана, а ние само си топнахме краката.

Има доста заведения и магазинчета до плажа. Предлагат различни напитки, коктейли и храна, кокосови орехи със сламка. Улични търговци бяха изложили кърпи, хавлии, тениски, сувенири и други стоки на края на плажа или на тротоара. Цените им са по-ниски, в сравнение с тези по магазините. Тротоарът е с черно-бели плочки, изобразяващи вълнички, което го различава от другите два известни плажа Ипанема и Леблон.

 

Христос на хълма

 

На другия ден сутринта започна нашият сити тур с малък автобус. Най-напред минахме през гората Тижука (Tijuca), най-голямата гора в света в градски условия. Този национален парк е създаден през 1961 г. с площ над 3000 хектара. Има много забележителности, като най-известна е внушителната статуя на Христос Спасителя (Cristo Redentor) с разперени ръце, символ на града. Тази статуя e построена в периода от 1922 г. до 1931 г. на върха на хълма Корковадо (висок 710 m), от стоманобетон и е облицована със стеатит (талкохлорит), устойчив на външни въздействия. Висока е 30 метра и с около 9 метра пиедестал. Размахът на ръцете e 28 м. Тежи 635 тона. Статуята е финансирана от бразилци, но е проектирана от французи. Резултатът е зашеметяващ. Тържествено е открита на 12.10.1931 г., в чест на 100-годишнината от независимостта на Бразилия. Привлича над 2 милиона туристи годишно. При хубаво време се вижда голяма част от града, крайбрежни ивици и островчета в океана.

 

Бедняшките фавели и бохемския квартал

 

На връщане видяхме от високото така наречените фавели. Това са неформални бедняшки селища на хълмове, изградени от подръчни материали. Гъсто заселен квартал без нормални условия за живот. Отсъства градска инфраструктура. Казват, че има голяма престъпност. Автор е арх. Ян Кудличка. Снимахме най-голямата фавела в Рио де Жанейро - Росиня.

Разходихме се в бохемския квартал Санта Тереза, известен със своята красива архитектура и богата история. Това е един от старите квартали на града на хълм с красива гледка към центъра. Тук има множество музеи, галерии, барове и ресторанти.

Насладихме се и на прочутото колоритно стълбище Селарон (Escadaria Selaron) в квартал Лапа, с 250 стъпала, покрити с уникални керамични плочки от цял свят, над 2000 плочки от различни страни, дори и от България, но времето ни беше ограничено и не можахме да ги открием. Това стълбище е изградено по проект на чилийския художник Хорхе Селарон, който е събирал плочките в продължение на 23 години и го нарича „моята почит към бразилския народ“.

 

„Маракана“

 

Друга атракция на Рио де Жанейро е футболният стадион „Маракана“, който се вижда от хълма Корковадо. Намира се на едноименния квартал, като първоначално е бил с капацитет до 210 000 места, т.е. най-големият в света, но след реконструкцията  през 2014 г. е с 78 838 места, което го прави най-голям в Южна Америка и втори в света. Откриването е през 1950 г. за световното първенство по футбол, но се използва и за концерти и други спортни и развлекателни събития.

Посетихме още едно уникално място в центъра на града, привличащо голям брой туристи. Това е католическата катедрала на Рио де Жанейро „Свети Себастиан“ с капацитет до 20 000 души, посветена на патрона на града Свети.Себастиан. Открита е през 1976 г. Впечатляваща е интересната архитектура в модернистичен стил, не приличаща на другите катедрали. Има формата на пресечен конус с височина 96 метра, с 4 витражи, които достигат над 61 метра от пода до тавана и през деня пропускат слънчева светлина в различни цветове. Главната врата се състои от 48 бронзови табелки с барелефи на теми, свързани с вярата. На тавана има огромен кръст с разпнатия Исус. Архитект е бразилеца Едгар де Оливейра да Фонсека. До катедралата има музей на религиозното изкуство.

Възхитихме се и на Общинския театър в центъра на града, построен в началото на ХХ-ти век и открит през 1909 г., който е много красив с архитектурното си великолепие, белите си колони, синьо-зеления си купол с блестящи орнаменти и златни орли. Това е една от най-красивите сгради в центъра на Рио де Жанейро.

Обядвахме в интересен ресторант (Kilograma Ipanema Restaurant), където си избираш храна и се плаща на грамаж. Цените са приемливи. Накрая се завършва с кафе и течен шоколад, които са бонус от заведението.

 

Samba City

 

Част от групата посети Samba City – градът на Карнавала, където се шият карнавалните костюми и се правят декорите за карнавала. Нашите момичета, облечени в специално ушити прелестни рокли и аксесоари се превърнаха в приказни принцеси. Макар и да не присъствахме на самия карнавал, който се провежда всяка година през февруари или март, преди Великденския пост, добихме представа, като разгледахме Самбадрома (Sambodromo), самба школа и ателие за шиене на костюмите. По време на карнавала градът се превръща в магическа сцена на страхотни паради, костюми, музика и танци, привличайки милиони туристи от цял свят. Карнавалът в Рио има своите корени от времето, когато Бразилия е била португалска колония. Тогава са организирали балове с маски и паради, подобни на тези във Венеция и Париж, но по-късно се включват и музикални танцови традиции от африканската музика и ритми. Самба е бразилски музикален жанр и танцов стил, познат в целия свят като символ на Бразилия и на бразилския карнавал. Парадите се провеждат главно в специално изградена арена Самбадром. Той е проектиран от бразилския архитект Оскар Нимайер за над 90 000 зрители със 700 метрова парадна алея и е открит през 1984 г.

Вечерта полетяхме до Сао Пауло, а от там до Истанбул и София.

Всяко нещо си има край, така че и нашата екскурзия приключи успешно.

Накрая бих искала да благодаря на сина ми, който ми направи голяма изненада, като ми подари тази страхотна екскурзия за рождения ми ден. Специални благодарности и на нашата млада и прекрасна екскурзоводка Нина Манчева за чудесната организация. Винаги мила, усмихната, позитивна, точна и енергична, тя ни беше не само ръководител  и екскурзовод, но и цветето на групата. И най-вече съм благодарна на Исус, затова, че позволи  и ни помогна да се осъществи тази незабравима екзотична екскурзия, след което ни върна живи и здрави и безпрепятствено вкъщи, в милата ни Родина.

Автор и снимки: инж.Магда Диева