Те са навсякъде из интернет пространството. Под статии и в социални мрежи. Обикалят като умпа-лумпите, които обитават шоколадова фабрика на Чарли. Забавлявайки се и мислейки, че са свободни да правят пакости.
Става въпрос за участниците в така наречените „виртуални
войни“ . В недалечното минало познати като „тролове“.
Бълват анонимни публикации, използват фалшиви профили. И
всичко с определена, обикновено политическа цел. Между тях се прокрадват и
други, на които все не им е ясно кой можел да им оправи пералнята, зъбите, чистачките,
да им смени акумулатора, къде бил най-велият лекар по съответната им болежка,
че дори и къде продават мартеници през януари. Добре, че не питат и къде да се
изходят по голяма нужда.
Социални мрежи се превърнаха в отходен канал. За разтоварване
на непотребностите. И всякакви непотребници висят по цял ден. Висят и се чудят
как да блеснат. Едни с тъпотия, други пък как да се харесат на партийните
босове. Последните ги е малко грижа за регионалната прислуга. Пък каквито и
смели тролски идеи да пробутват.
Армията на „анонимниците“. Във виртуалния клозет на
чувствата и смелостта.
Анонимно времето минава.
ОтговорИзтриванеМисля си: Какво ли правя тук?
Остава ми да чакам,
ОтговорИзтриванефиналните надписи.
Защото дори и те са виртуални,
а не реални и не означават нищо.
А може би са реклама,
към друга програма.