Върви по тротоара с отнесен поглед. По-скоро се клатушка. Носи няколко чанти в една ръка. Другата е отпусната, уморена.
Тази женица чисти входове. От години. За по няколко лева.
Живее в своя свят на мръсотия. Навред. И тя трябва да я пребори.
Почти никой не я забелязва на улицата. Не я заговаря. А, тя
обича да приказва. Да казва винаги истината в очите. За мръсотията сред хората
и за самите хора.
Сама в тази реалност.
Едната чанта, която носи, е от едни отминали избори.
Раздавана с разни неща вътре от коалиция. „Някаква промяна бе, ама каква, не
знам“, казва жената.
За нея промяна няма.
Тя крачи, по-скоро се клатушка. Нея никой не може да уреди.
В мръсотията никой не урежда.
Стоев чупки стойки да и даде една торба храна задължително да се снима и публикува той е по тези задачи
ОтговорИзтриванеСупер метафора, родопито!
ОтговорИзтриванеНека да е жива и здрава с труд си изкарва парите
ОтговорИзтриванеЧудесен материал, Жельо, дълоко, с мисъл, кой разбрал - разбрал. А пък тази женица е един Божий пратеник, за да се учим от нея, една Божия душица!
ОтговорИзтриване