„Около 30 души израснахме на този паркинг. Това е някак си, сакрално място. Плочите помнят крачките ни, мачовете, крясъците, побоищата, прегръдките, всичко, което днес не може да се види дори по телевизията, по телефоните. Това бяха истинските сблъсъци и съграждане на личности. Не вируалната реалност на съвремието. Не можеха да ни приберат. Нямаше мобилни, а викове от терасите. Ама, не си чул. Прожектор от покрива на единия блок осветяваше паркинга. Комшия го беше сложил, за да бди срещу апаши над камиона му, паркиран в края. Най-доброто - футбол на осветление. Прибирахме се мръсни, потни, ядосани, радостни. По стълбите на новите кооперации, във входовете, миришещи на ново“, спомня си един мъж, пораснал в онова време...
Четете в новия брой
на „Родопи voice“!
Свършиха се веселите емоции. С бетона, тухлата, камъка у човека се пораждат негативните дяволски чувства като навист, алчност, ненаситност, арогантност, недостижимост...последните две загребват човека...прочетете повече за живота на братята Авел и Каин.
ОтговорИзтриване