„Чорбаджии“, 4: Наведен, с розови бузи… Хората бягат, той събира парите от земята

24rodopi.com/Общество

Беше шофьорче, отиваше му. Раболепен, изпълнителен, вежлив, наведен. Снабдяваше държавното продоволствие. Дори в това начинание успяваше да намери собствения лукс. Бузите му поруменяваха при всяка похвала. Пламваха още повече, когато успее да надуши нещо изцяло за себе си.

С този пленителен устрем се засили към партията. Използваше същите похвати като шофьорлъка. Любезен и наведен. Не блестеше с интелект, но се възхищаваше на собствената хитрост.

Години наред чакаше своя миг. И той дойде!

Направиха го голям! Великият падишах го погали по главата, усмихна му се и така… няколко мандата.

Хората бягаха заради немотията и липса на възможности.

„Будали, парите вятърът ги духа по земята, само трябва да се наведеш и събереш“, си мислеше.

Постоянно се навеждаше. Кръстът никога не го заболя. Чувстваше се в страхотна форма.

За отрицателно време стана един от най-богатите в бедния си роден край. Не му пукаше за селото, градът бе малък, но с огромни възможности за прилапване.

Бузите ставаха все по-алени. Погледът все по-блеснал.

„Ей ме де, цял големец!“, си казваше, пъчейки се в огледалото. Жени, деца, всичко беше наредено. Сдобиваше се с имоти, играеше го хард.

Едно условие имаше – винаги да е наведен пред по-големите. Те щяха да го оценят по позата, не по главата.

Бузките все повече руменееха. Усмивката огромна!

„Ама, златни времена бяха зад волана. Не като сега – отговорности, далавери, прикриване, тежко е т`ва злато“, си мислише по време на редките откровения към съзнанието.

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна