Влезе в магазина, не й стигнаха парите и тогава… видя доброто край нас!

24rodopi.com/Общество

„Денят бе мрачен. Излязох на разходка, отбих се в близкия магазин. Купувах дребни неща. Пред младата касиерка броях стотинки, за да платя. Не ми достигаха пари. Реших да върна част от покупката, когато изведнъж зад мен чух: „Ще ми позволите ли да ви доплатя недостига“. Обърнах се леко и погледнах в недоумение за този слънчев жест. Гледаха ме младеж и девойка с мила усмивка“, разказва жителка на Ардино. пенсионерка, с цялата скромност на това "звание".

Добрите младежи се оказват ученици в СУ „Васил Левски“.

„В чудо се видях от вълнение пред озарените им лица, пред ослепителната светлина на благородство, бликащ от погледите им в желание за добро, желание да зарадват с помощта и милото си отношение. Не си дадох сметка, че сме и в месец февруари, месеца на любовта и приятелството - извори на толкова добри дела в човешките взаимоотношения.

Намирах се сякаш в света на вълшебните приказки, сред други измерения. „В кои времена сме?“, промълвих в унес, попаднала в извънземни сякаш територии, а в мисълта ми земна беше въпроса дали да благодаря топло или да откажа, имах проблем. На везните беше радостта – тяхната радост, моята болка и радост. Гледаха ме очи, пълни с чистота, нежност, сякаш зачеркваха всички страхове, разочарования, неприятности, приканваха към живот и вяра.

Съвсем се обърках и в глупостта си даже попитах дали са семейни, сякаш само семейството е способно на милост и доброта. А, те са все още деца! Просто добри деца! Ние, дали сме добър пример като възрастни, пример, от който да черпят сила и подкрепа младите. За съжаление не можем да ги стигнем, колкото и да се стараем, колкото и да четем, оставаме си неграмотни. При такъв случай остава само да ги обичаме, нека да ги обичаме силно и да се гордеем с тях, че ги има.

И всеки от своето място и отговорности като родители, учители, общество да работим за опазване на тяхното здраве“, разказва жената, пожелала анонимност, от малкия град за голямата добрина.