Апостол на концесия в една предадена държава

Жельо Михов/24rodopi.com/Общество

„Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?“

Какво правихте на 36 години? Какви смятате да сте на тази възраст?

Няма значение.

Васил Левски умира на 36.

152 години по-късно. Летище „София“ ще носи неговото име. Тържествена новина от президенството. Адмирирана.

 

***

 

Когато наближи датата на онзи смразяващ февруари и се започва. С глупотевините.

„Апостоле, трябваш ни днес“, „Заветите на Апостола“, „Саможертвата на Апостола“. Някакви упражнения по темата..

Защо да ни трябва Левски днес? Кому е нужен? За да го обесим отново ли?

На 36 години Васил Левски превърна себе си в безсмъртието на мечтата. Химерата за равенството под слънцето на свободата, изгряло през мъглата в очите на роба, в сковаващия студ на шикалкавещия пред историята страхливец, из тъмата на гнусното предателство…

Всяка дата в чест на Апостола преминава в обичайните венци, цветя, малко речи, тишина. Едни хора застават и произнасят слова, в думите самите те не вярват. След това по автомобилите и после пак отначало. До другата дата. Идеали и герои вече са само досадни дати.

Животът е безсмислен, ако главата е склонена, ако мълчанието все е злато.

Този свят е за смелите, гордите глави, крещящите за „свобода и правда”. Тяхната смърт е кладата, на която изгаря робът, не героят. Героите не умират. Но пък са обречени да ги честват страхливци, които мълчат, когато трябва да крещят, за които наведената глава е живот.

Животът е безсмислен, ако се живее измекярски.

Всеки в тази държава на слуги и измекяри, ратаи и роби, иска да е Левски. Всеки!

Има паметници на Апостола на почти всички континенти. Издигнати от българи, които живеят там от десетилетия. Защото носят частица от България в сърцата си. Но не са тук. Палят вощеницата на шибаната надежда някъде далеч, далеч, на хиляди километри от Родината.

У дома им пък се кипрят паметници на чужди воини. Дори на такива, срутили половин София по време на Втората световна война.

За срам на останалите тук.

Всеки иска да бъде Левски, но никой не ще да завърши на бесилото.

Затова героите умират сами.

Не си пожелавайте Левски отново, не причинявайте на паметта му подобна болка.

 

***

 

Летище „София“ ще се казва „Васил Левски“.

Аеропортът е отдаден на концесия на международен консорциум.

Както всичко в тази окаяна държава, неспирно предавана. Която няма нищо общо с „чистата и свята република“ на Апостола. Отдавна раздадена парче по парче.

И Левски вече е част от концесията. 

„Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?“