„… мисля, че и тази сетна проява на непокорство е свръх силите на тези изтискани и съсипани хора. Способността им да се борят рухна още преди неделята на изборите, когато се оживиха и започнаха да кроят планове и бяха сразени, но останаха с убеждението, че сами ръководят собствените си постъпки. Ала всичко това изглеждаше подготвено, нагласено, за да насочва събитията, които полека-лека щяха да ни доведат до…
Преди десет години, когато настъпи разрухата, дружните
усилия на онези, които желаеха да се съвземат, биха били достатъчни, за да се
изгради всичко наново. Достатъчно би било всички да излезем на опустошените от
банановата компания полета; да почистим от бурени и да започнем пак отначало.
Но окапалата шума беше научена да бъде търпелива; да не вярва нито в миналото,
нито в бъдещето. Беше научена да вярва само в настоящия миг и в него да
задоволява ненаситния си апетит. Не беше нужно много време, за да си дадем
сметка, че шумата си беше отишла и че без нея не беше възможно да се започне
отначало. Шумата беше донесла всичко и всичко беше отнесла със себе си. След
нея остана само един неделен ден сред развалините на едно градче и вечният
ингригант пред избори, който в последната нощ на Макондо бе сложил на площада
четири дамаджани ракия за…“.
„Окапалата шума“, Габриел Гарсия Маркес.
Усещате ли чрез тези редове съвпадения? Заменете просто
банановата компания с НПО-тата на Сорос. Народът с окапалата шума, разпиляна от
ветровете във всички посоки на света. Дамаджаните с ракия, които да излекуват
разрухата. Немощта на обществото.
Винаги има кой да се противи на системата, но главната грешка е в това, че някои хора забравят за революцията, която трябва да осъществят в самата си личност. За да се преборим срещу статуквото, ние трябва първо да открием истинската си същност, отвъд нормите и стандартите, налагани ни от обществото. Нужно е да учим децата си не да учат, защото трябва, а защото могат. Те трябва да знаят, че преди науката и опознаването на околния свят, стои опознаването на личността, и че поглеждането отвъд стената не би им навредило. Чрез силата на иновативното мислене, ние постепенно събаряме тази стена, откривайки нови хоризонти за развитие на все още душевно еволюиращия хомо сапиенс.
ОтговорИзтриванеСтига с тези ракии и алкохол. Хан Крум каза. Точка. Стига сти пили и пилеели пари за алкохола. Срамота. Алкохолът е отрова не само за материалните ни клетки, а особено е вреден за духа на един човек, семейство, общество. Хан Крум каза.
ОтговорИзтриване