Един „красив“ съвременен фолклор. Но с давност от стотици години. Етикет, марка, бранд.
Нещата от живота, превърнали се в поверия, плюене срещу
уроки.
За жалост, истина.
Всички лица и предмети са просто „продуктово позициониране“
на жестоката реалност.
Народно творчество. Фикция, литература с елементи на
побъркана действителност.
Очаквайте поредицата „Чорбаджии“!
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
Първо се научи, какво означава чорбаджибаши по време на Великата Империя, тогава пиши за чорбаджиите.
ОтговорИзтриванеФакай се ва, тъпир, оди си живей във Великата империя, дей чалмата проста
ИзтриванеБор на хълма Самотен бор на хълма има, покрит със сняг сребрист и мек. Делече е той. И в тая зима там рядко мярка се човек. Над жилав клек и ниски хвойни луд вятър преспи е навял. А той в местата неспокойни стои като пламтящ кристал. Но вечер първата звездица над него слиза с трепкав плам, усмихва се като сестрица и той не е сред мрака сам. Христо Черняев Преваля пладне. Слънцето наперено препича. Чучулигите едва-едва поемат дъх и отмалели гласове висят във въздуха. По пътя прашен двама пътника се влачат с тела приведени от жажда и умора. Лицата им, изстискани от маранята, приличат на олющени икони на светии. Ръцете им безпомощно се люшкат ту напред-назад, очите им молитвено се взират към избистрената и нагорещена висина. Неочаквано единият от тях се спира и с трепереща ръка опипва хоризонта. – Спасени сме...Виждаш ли там в далечината...Град! Виждаш ли челата лъскави на минаретата? – Настрадин, приятелю какъв ти град... Мираж е туй...Мираж излюпен под чалмата ти - изрича Хитър Петър със пресипнал глас. - Но не губи кураж, приятелю. По пътя нека двама да продължим. Напред към другия мираж! Сега редът е мой да го съзра... Аврам Аврамов
Изтриване65,1% от българите са склонни да бойкотират големите търговски вериги при повишаване на цените на хранителните продукти.
ОтговорИзтриванеИ ние ядем бонбонки ТИК-ТАК !
Изтриване