Млякото на бедните и богатите: Кой има причина да крещи?

Михаела Илиева/ 24rodopi.com/ Коментари, общество

В България протестите винаги са били различни – някои крещят срещу властта на жълтите павета, други мълчаливо горят слама по селските пътища. Но когато две различни групи започнат да измиват лицата си с мляко, разликите между тях стават още по-очевидни.

22 февруари 2025 г., центърът на София. Протестиращи, симпатизанти на партия „Възраждане“, вдигат лозунги срещу въвеждането на еврото. Между тях – мъж, който в знак на несъгласие с „робството на европейската валута“, тържествено си излива прясно мляко върху лицето. В този момент той вероятно не осъзнава, че литърът мляко, с който извършва своя патриотичен ритуал, струва около 3 лева в столичните вериги.

Протестът е цветен, шумен, с национални знамена и възгласи срещу "продажниците". В огъня на недоволството изгарят чучела – символично послание, насочено към европейските лидери и българските политици, подкрепящи приемането на еврото. Няколко часа по-късно, след речите и демонстрациите, протестиращите вероятно ще отидат на топло в някое софийско заведение, за да обсъдят „тежката съдба на българина“.

Сега ви връщам една година назад. Спомняте ли си протеста на земеделците и животновъдите на  9 февруари 2024 г., когато блокираха пътя за Кърджали. Тогава тези хора не протестираха за бъдещи монетарни политики, а за нещо много по-просто – да оцелеят. Сред тях – местен животновъд, който, потънал в мизерия и отчаяние, си изми лицето със сурово мляко. Млякото, което продава на мандрите за 1 лев литъра – цена, която не покрива дори разходите му за фураж.

Но този протест нямаше сцена, нямаше прожектори и грандиозни лозунги. Тогава  млякото не беше символ, а суровата реалност на хора, които всеки ден се борят да задържат фермите си живи. Те не горяха чучела – те палеха бали със слама, защото нямаше какво друго да правят, освен да крещят в празното пространство.

Сега година по-късно, когато зад гърба ни са два протеста, използващи една и съща провокация, се питам - кой е „бедният“, кой е „богатият“? Единият протест е символичен акт срещу бъдещето. Другият е отчаян вик за помощ, породен от липсата на такова. Разликата между двата е не просто в цената на млякото, а в реалността, която ги поражда. В София млякото е 3 лева – протестиращият го разлива, защото може да си го позволи. В Кърджали млякото е 1 лев – животновъдът го разлива, защото никой не иска да го купи. В столицата горят чучела – символични врагове на националистическата идеология. В провинцията гори слама – реална загуба, която боли.

Когато „политическите бедни“ хвърлят храна на земята в знак на протест, а „икономическите бедни“ го правят от безизходица, остава само един въпрос – кой наистина има причина да крещи?

Снимка 1: Интернет

Снимка 2: Михаела Илиева