Беше едно минало. Спомени, останали далеч. История за воля, която разбиваше скали, за да проправи път през тях. Железен, вечен.
Релси през канарите.
Но това е минало. Сега може да скланяме глави, доим животни
и себе си, и каквото стане.
Чудно и странно.
Същества безволеви, понесли се по течението на буйните реки.
И дори те да пресъхват, пак продължаваме да драпаме.
Имаше воля, сега има примирение.
Влакове няма. Остават крачките по релсите. И забитите
погледи в тях. Глави празни от размисли, дори върху случващото се.
Летаргията и примирението на буйния народ, който иначе се
сражава по пътищата и кръчмите.
Четете по-късно
темата на 24rodopi.com:
„Корупция“ в буркани,
оцеляване на кило
Ако утре живота свърши, ще си спомняш ли всичко с усмивка или ще съжаляваш, че си го изпуснал?
ОтговорИзтриванеИскаш да е първото, нали?
Не се оправдавай с някого или нещо друго. Все още имаш днешния ден и само от теб зависи какъв ще бъде той.
Ти решаваш.
Puskay komentarite
ОтговорИзтриванеНека да почисти около блока, рамазан е, направи хайр на съседите ти, поправи нещо, ремонтирай, боядисай, малко по малко ще се случат нещата
ОтговорИзтриване