Беше в една кръчма в чужбина. Сервитьори, всякакъв персонал – германци. Попитах за собственика.
Отведоха ме до една маса в ъгъла.
Седнах.
Чаках.
Дойде един огромен българин.
Седна и ме погледна. Мълчеше. Аз също.
„Искам резервация за 3 март“, казах.
„Защо?“, попита. „Свобода ли ще празнуваш?“.
„Да!“, отговорих.
„Щом е за Свободата, цялото заведение е твое“, изрече и
стана.
Огледах се. Носии, пушки, всичко по стените.
Сервитьорите се разприпкаха.
Станах и тръгнах.
На 3-и бях там с цяла дружина.
На влизане още прозвуча химнът.
Всички ни гледаха с почитание. В чуждата държава, но с
нашенец собственик.
Сега гледам у дома магнит. „На Шипка всичко е спокойно“.
Вятърът свисти. Навява тъга, но и сила. Нищо не може да
обрече мъжете там.
„От урва на урва и от век на век“.
В главата ми нахлува онзи 11 август. В който всичко се
решава. „Камъни и дърве“, които политат в името на една Свобода. Трупове, пушки…
Това не ми дава мира.
Заветният хълм, който ако падне, войната отива по дяволите…
Гордите синове горе, ордите долу.
Една велика Русия и едни чутовни опълченци.
Една победа, с цената на 200 000 жертви.
Една Свобода, едно Ново начало.
Една кръв, която подпечата всичко…
Ти чувал ли си българската песен,
ОтговорИзтриванеонази, дет в Родопите ехти,
в екстаз, която слушаш я унесен...
Снощи валя дъжд над града,
ОтговорИзтриванепосле утрото, изронило се от слънцето,
мисля си в едно кафене
да де, нали ти ще дойдеш, разсеяността ми
се отчупи от един клон, минаващото
развято знаме е разтворил се облак,
после следобед, и после вечер, току погледнеш
онзи дъжд се повтаря в съня ти още веднъж.