.jpg)
Непрестанният шум в цеха, тракащите машини, монотонните движения, протяжният ритъм, скуката в опразнената от мисли глава. Дори те са в отпуск по това време на денонощието. Тяло, ритъм, скука. Едно и също в нескончаем режим.
„По-добре паднал под масата, отколкото прав пред струга“, единствено
развеселява.
Усмивка се разтяга, разкрива липса на няколко зъба в
кухината, от която мигом излита издиханието на умората…
Заводът в неговия тягостен пулс. Манти, разнасяни от хора,
като привидения. Зачервени очи, недоспани погледи, псуващи усти. Разговори за
свободно време, едва тръпнещи сърца за края на смяната, когато…
Цеховете се изпразват. Всеки тръгва към изначалния смисъл на
работния ден – събиране и напиване. До откат. Докато ранната утрин на следващия
ще ги прати с още по-тромави погледи отново към протящния и омръзнал цех, в
който случващото се под мантите е убийственото битие, непосилното лазене по
дъното.
Втората причина за работа е проста – осигуряване на средства
за първия…
Тинята на живота
„Ако искате да стъпите в тинята на живота, стъпете в
завода“, казва работник в предприятие.
20 години стаж, преминаване през цялата, макар и скромна,
йерархична стълбица, за да се превърне в малък началник на много хора.
Запотени очила, сведен поглед. Мисли много, път за
изпълнението на мечти – съкратен. Хоризонт – до следващия уикенд, когато все
пак ще се почине. Възнаграждение – колкото, за да има нещо.
Така се бачка - не
знам, не разбирам, не е моя работа
„Обичайно се получават три отговора на всеки поставен
въпрос, свързан с работния процес – не знам, не разбирам, не е моя работа. Така
се бачка. В главата има само как да се избута денят, а след това да се седне на
маса. Всяка извънработно време се използва за напиване. Я с колеги, я с
приятели в квартала. Бачкане и запой до дупка. Минута свободна да има - тя се
дави в алкохол. Пълно със стари ергени. И така ще си умрат. От този начин на
живот, дори жени не са докосвали от години. Пиене, работа, работа-пиене, това е
битието за тях. Начумерени и зли пред машините, весели замаяни на масите после.
Никакъв хоризонт, нищо повече. Някои дори не сядат край маси след работа.
Гъзовете на празни каси от бира, пред тях нещо сковано за бутилките и се почва.
Няма чинии – има хартия от магазина с нарязан евтин салам.
Няма чаши – пие се от патрончетата. Няма ресторант – това е
кварталният магазин. Става се само, за да се освободи нуждата край блока,
автомобила. Стои се до полунощ. Всичко осмърдяно на пикоч и джибри, анасон,
изпарения на труженика. Прибират се залитайки, ляга се, а на другия ден-пак на
работа. Няма време дори за баня. Мизерно съществуване. Между машината и подобието
на кръчма. Пот, мръсотия, замаяни глави, никакви мисли за бъдещето – ден за
ден. От заплата до заплата. От отпуск до отпуск. Последното пък означава –
алкохолен маратон. От сутрин до вечер.
Очите все по-уморени, килограмите все повече, шкембетата все
по-щръкнали, телата – все по-износени, брадите – все по-рунтави. Респект към
живота няма. Той е в смисъл на запой и вадене на пари, за да се плати за него.
Много тъжна гледка. Това е работната ръка. Абсолютно
пропаднали типове“, разказва малкият началник.
За големия всичко е шест. Нормата се изпълнява, приходи има.
Бонуси също. Онези окаяници, избрали бутилка и машина – колкото изкарат.
„Едното пиене ни
остана…“
Става трудно от леглото. Където и да е, където осъмне.
Въздебел и ядосан на целия свят. Хили се само като е пред чашата…
„Това е животът. Богати няма да станем. За едната ракия
живеем. Бачкаме в завода, после се забавляваме. Ката вечер. Ката ден като
почиваме. Даже нямам време да си изпера дрехите. Събличам, лягам, ставам,
обличам, тръгвам. После в градинката с приятели, колеги. Пием, ядем, какво
друго е животът? Жени не ни трябват, само проблеми“, споделя труженик с
дългогодишен стаж.
***
Едни окаяници, които задвижват икономиката. Като сенки,
привидения. Гласът им се чува край щайги и импровизирани маси. Тогава се
репчат, смели са. Викат, пеят удрят с юмруци, куражът идва. Светът е техен.
На следващия ден се отправят към машините по-смачкани от
всякога. Уморени, пребити, устните сухи, гърлата също. Тихите крясъци остават в
сърцата. Те туптят и искат, но нямат сили да бъдат чути.
„Родопи voice“
Не пия бира за да избягам от проблемите си, но поне те избягват от мен, докато пия.
ОтговорИзтриванеБългария 2025: От киселото мляко до космоса – какво ново сме дали на Европа?
ОтговорИзтриванеNe ormanda çakal, ne de cehennemde şeytan kalmış. Hepsi aramızda...
ОтговорИзтриванеJiveemi se da jivee Bilgariya
ОтговорИзтриванеПрестанете с този алкохол. Харчите си всичко за него. Парите, времето, здравето, животът, мъжеството. Как може да губите надежда от Бога? Никой не знае как ще умре. Без дисциплина и труд, но и без надежда за по доброто, не става. Защо успехът и богатството да дойдат при вас, щом ги заритате и изпитвате приязън към тях? Парите отиват при тези, които ги привличат, т.е. не ги мразят, а ги искат.
ОтговорИзтриванеКрай на сиромашията..
ИзтриванеЗапочва цъфтежа на брезата през март -април и припокрива с цъфтежа на тревата през април-май.
ОтговорИзтриванеБирата от 2литра не трябва да е над 3.лв-скъпо е
ОтговорИзтриванеZashto ne mi pusnahte komentara mi
ОтговорИзтриванеКлиматичните промени вече се отразяват не само на времето, но и храната ни. Един от засегнатите продукти са лютите чушки.
ОтговорИзтриване