Това е картината у нас. Някакъв странен синкретизъм от описваните розови краски и сивите мрачности на битието. Напълно обаче съвместими наративи. Разкази на политици, говорещи глави из ефира и действителност. Всеки елемент от тях живее в собствения свят, къде на химери, къде на реалност. И никой не може да убеди другата страна в обратното.
Статистиката
казва едно за заплатите, ежедневието друго, джобът трето, седалищните части на
празната каса пред магазина усещат всичко. Бойкоти, бунтове разни, фишове за заплати, нищо няма
значение. „Звездата е цената“, казва бившият футболист с огромна усмивка и
всичко продължава своя тромав ход. Докато не достигне процеса на безтегловност.
Свободното
падане в собствените илюзии.
Обществото
харесва това. Живот в лъжа. В собствената измама, къкреща на бавен огън. Като в
продукция за кулинария…
Повече четете в новия
брой на „Родопи voice“!
За да ти вярва един народ, трябва да живееш като него. Не да живееш като бей, а да викаш „народе, аз мисля и плача за тебе”.
ОтговорИзтриванеКолко вярват на Хасан ?