Видео: Неадекватен Доган с апесари нахлу в сараите! Към полицай: Знаеш ли кой съм аз?! (обновена)
Бъдеще на броеница – феномен на 99 процента…
ПФК "Арда": Слуховете за проблема с лиценза са силно преувеличени!
Обърнаха му чашата с ракия, а на масата бе ножът…
Ученичка: Евала, паркинг и хиляди долари! Аблата: Пу, машалла, ще се пръснат от членове!
Беше едро, красиво куче. Когато правеше преходи в любимата си гора, адвокат Симеон Атанасов един ден го видя да стои близо до изоставената още преди много години в груб строеж сграда. Свирна му и го извика. То тръгна към него, ребрата му се брояха, очевидно не бе яло с дни. В колата си имаше хранителни останки от гостилницата, които събираше за неговото куче, но я беше оставил близо до централния път и сега ги делеше разстояние най-малко 5 км. Протегна ръка, погали го по главата и му заговори с тих, но емоционален глас: „Ела, ела, не се плаши, ще ти дам ядене, но след час. Ти от къде се взе красавецо, не съм те виждал наоколо. Вероятно стопанина ти е решил, че не си му нужен повече и те е изгонил. Какво име да ти измисля?“. Хрумна му името Сари, един негов стар литературен псевдоним. Реши, че му приляга, още повече, че след смъртта на съпругата му, никой вече не го наричаше така, с изключение на един много скъп приятел, който преди повече от три години, престана да го нарича с това романтично име по неясни причини, разсърди се и започна да се обръща към вчерашния си обичан другар с фамилното му име.
Сари, сякаш разбра, че новият му приятел ще го заведе до
лакомство и доверчиво тръгна след него. Човекът го изчакваше, галеше го по
кожухчето и не спираше да му втълпява новото му име. Трябваше животното бързо
да свикне с него.
Приближавайки се до автомобила, Сари надуши апетитната
миризма и започна настоятелно да скимти. В торбата имаше пилешки кокали и
мръвки месо, останки от шницели, мусака, ориз, картофи, парчета хляб. Може би
около 2 килограма. Всичко бе погълнато за отрицателно време и сега Сари внимателно събираше с език
оризовите зърна.
Сит и доволен, той се затича да прави кръгове наоколо, скочи
на гърдите на благодетеля си, лизна го по лицето и ръцете, а очите му излъчваха
радост и признателност.
В следващите дни адвокат Атанасов носеше на Сари различни
вкуснотии и след седмица, той вече не беше измършавялото около двегодишно куче.
Свикна с новото си име и се отзоваваше още при първото повикване усърдно махащо
с опашката си. За него настанаха хубави дни, заредени с очакване и емоционални
преживявания. Обикна човека, който влезна в живота му изненадващо, но тактично.
Всичко това продължи до края на лятото. Сари наедря,
козината му стана лъскава и гладъка, а разкошната му опашка стърчеше като
антена, към края бяла. Атанасов на всеки два месеца му даваше таблетки против
паразити, а и калций.
Беше ден четвъртък, когато Александров паркира колата си на
обичайното място. Кучето обаче не се виждаше. Извика го няколко пъти, подсвирна
му и то се появи. Нямаше го обаче бликащото настроение и радост. Какво става
моето момче, защо си така омърлушен, да не си болен, заговори загриженият
човек. Усети, че Сари е потиснат и преживява някакъв негов си проблем. Изяде
храната, но го направи бавно, вяло. Когато Атанасов тръгна в гората, Сари се
затича пред него като често се обръщаше да види дали идва. Нещо, което не беше
правил до сега. Придружи го по целия маршрут, а когато адвокатът се качи в
колата си, Сари скочи и постави огромните си лапи на раменете му, близна го с
топлия си език по бузата. Някаква необяснима тревога се загнезди в сърцето на
добрия човек, не разбирайки какво иска да каже с поведението си красивото
животно.
Когато подкара колата, Сари се затича след нея, спря се и
дълго гледаше след любимия си човек, сякаш се сбогуваше с него.
В следващите дни, Симеон Александров напразно викаше по име
приятеля си, свиркаше му, но от Сари нямаше и следа
Жал и мъка се настаниха в чувствителното сърце на човека,
който така много обичаше животните и най-вече ангелите, които Господ беше
изпратил на хората като кучета.
В къщи прегръщаше кучето си, което бе само на седем месеца,
но поразително много приличаше на Сари.
Очите му се насълзяваха и Монката, както го наричаха приятелите му, си мислеше
за хилядолетните природни закони и подредби, в които хората нямаше как да
проникнат.
Но сега знаеше, че прегръщайки и милвайки своето момче,
трябва да раздава обич за двама!
Страхил Алексиев
Най-кроткият ми кошмар – сухотата на погледа след допира с книга; мълчанието на лавицата, която бойкотира приема на новодошлите страници; премереният и шлифован тон на остаряването на думите, ей така, между другите неща.
ОтговорИзтриванеOstrotata na na ostrieto na dumite,slowoto, , na preminalite prez Alma Mater, w silen kotrast s tresawiszteto naokolo.radost za duszata. Chwala ot mnogo dalecz ot nikomu neznaen nie tirseszt bliasik na kolene.
Изтриване