Като мелодия е. Щракането на копчетата.
Няма петолиние.
Няма спиране.
Няма болка.
Освен онова тъпо чувство на…
На хоризонт, който не може да бъде достигнат.
Като път през разбити релси на влак, който е отминал и
никога няма да се върне.
Не ги поправяме. Прекрачваме и продължаваме.
Детайлите на битието отчупват разни неща.
Ние пак ги поставяме на мястото им.
Съграждаме картината, не позволяваме тя да рухне.
Бродим, там, където смятаме за правилно.
Правилно, грешно, та кой може да ни съди?!
Просто хора, приятелю, просто човеци, с всички кусури…
Копчета, болка, кривини и правдини – трънливият път на
словото…
То винаги остава, „паметник неръкотворен“. Съгражда се с
душа, ред по ред, най-нежното перо, с което човек разполага.
Словото винаги ще пребъде. В началото бе то и в края ще
бъде.
В памет на Илхан
Андай, 6 месеца без онова перо, което съграждаше с душа!
От редакцията на 24rodopi.com
Да почива в мир. Липсва много.
ОтговорИзтриванеРеспект и дълбок поклон!! Винаги ще те помним!!!!
ОтговорИзтриванеНеуловим. Липсваш ни. Но ти си във сърцата ни. Почивай във мир.
ОтговорИзтриванеВечна му памет! Страхотен човек и професионалист! Липсва ни много!
ОтговорИзтриванеПогубиха човека мръсни политици
ОтговорИзтриванеНяма Те, Приятельо!
ОтговорИзтриванеГолям, но и безкрайно фин ...
Дано си на по Хубаво място!
Да почива във мир.
ОтговорИзтриванеТой се радваше на словото - израз и манифестация на човешката мисъл. Да почива в мир !
ОтговорИзтриванеAllah rahmet eylesin mekanı cennet olsun, Büyük Adam
ОтговорИзтриване