24rodopi.com/Общество
В този момент телефонът на възрастния мъж в селския хоремаг звънна.
Бяха му го подарили децата. Допотопен. Научиха го само на
зеленото и червеното копче.
Вдигна. Отсреща бе щерката. Рече: „Тате, добре, че е
Европейският съюз, изкарах пари! Кръстът ми се скъса, ама спестих за ремонта на
покрива. Няма да капе вече“.
Мъжът затвори. Огледа се в чашата. Покривът нямаше да тече,
но сълзите му се стичаха.
„Робинята моя, златна, ех!“, рече си наум и преглътна
наведнъж остатъка от съдържанието в чашата. Стана и пое към вратата. Навън го
посрещна ръмеж. Дъждът се сля със сълзите.
Бавно потегли по калта към малката си къща, която бе успял
сам да съгради докато можеше да работи. И то в България…
Повече четете в новия
брой на „Родопи voice“!
И още от темите във
вестник №1 в региона:
-Там, където
африканци и араби няма
На нивите в Запада
заради покрива на село
-Подпукаха фирмаджии
за укриване на данъци
-„У*оспия от Испания“
– поредни гурбетчийски драми
-Фатален изстрел за
200 000 лева
-3 бона чисто и се
връщам в Родопите!
















Робиня съм...
ОтговорИзтриванеРобе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар...
Господарят ти замина
в далечни, чужди светове -
гордостта му там ще сринат...
или ще го обсипят с дарове...
А аз сега ще бъда твоя,
че той дори не пожела,
преди да иде там - на боя, ...
Богата Държава дава на изселниците а за неговия собствен народ няма
ОтговорИзтриване