Разруха, его, щори за 5000 лева – какво стои зад „плакатната война“ в Учителския?!

24rodopi.com/Общество/Образование

Сградата се руши, нови щори за 5000 лева в една от залите, нито една сериозна научна конференция, студентите намаляват – какво стои зад плакатните призиви за оставка на ректора на Пловдивския университет проф. д-р Румен Младенов и директора на Филиал „Любен Каравелов“ в Кърджали доц. д-р Елисавета Семерджиева?

Припомняме, че областният град осъмна с подобни постери по дърветата в централната част точно на 24 май.

Каква е „войната“ в Учителския – част от обяснението дава преподавател от „едната страна“ в свое изложение до редакцията на 24rodopi.com.

Публикуваме със съкращения:

„Филиалът на Пловдивския университет в Кърджали, наследник на Полувисшия учителски институт, който през 2021 година отпразнува 60-годишния си рожден ден, от години бавно, но сигурно залязва. На първо място, сградата е в трагично състояние и се руши. Преди около 15 години поради пропадане се затваря най-източната част на източното му крило, която по някаква неизвестна причина е покрита с нови керемиди. Точно по средата, между двете крила, зее цепнатина. Западното крило също не е в цветущо състояние. Стъклата на басейна, който от 25 години не функционира, са изпочупени и около него са поставени ограждения за предпазване от падащи строителни материали. Покривът на аудиторията над физкултурния салон тече из ведро и мухълът е тръгнал надолу към салона.

На второ място стои кадровият проблем. При акредитация, каквато скоро наближава, най-важното нещо, което се взима под внимание, е броят на хабилитираните преподаватели. Такива обаче във Филиала има само трима: доцент Иван Г. Илиев, доцент Елисавета Семерджиева – директор, и доцент Ваня Иванова (Георгиева), която всъщност е на половин договор, защото по принцип е директор на Историческия музей в Монтана.

На трето място, броят на студентите във Филиала от година на година все повече намалява.

На четвърто място – от половин година във Филиала се води истинска война между две групи преподаватели и служители: доцент Иван Г. Илиев и асистент Даниела Казакова, от една страна, и директорката Семерджиева, която от началото на годината започна втория си мандат, с останалите преподаватели и с администрацията и обслужващия персонал, от друга страна, срещу първите двама.

Какво води до началото на конфликта между доцент Илиев и доцент Семерджиева. По думите на Иван Илиев, в началото той подкрепя директорката. Но за четирите години от нейния първи мандат същият се разочарова от нейното бездействие и от нередностите, които според него тя извършва. Затова още в края на първия й мандат и с преизбирането й за втори той започва да недоволства против такова поведение. Какво всъщност се случва по неговите думи.

1.Ръководството на Филиала и университета не предприемат нищо по

въпроса с влошаващото се състояние на филиалната сграда, която изисква основен ремонт и застрашава живота и здравето на студенти и преподаватели. Вместо да се заинтересува от този проблем, дори ректорът Румен Младенов в Пловдив нехае. Доцент Илиев не го е виждал в Кърджали от времето на ковид пандемията. Същият твърди, че повечето студенти също никога не са виждали Младенов на живо. Което не пречи на Младенов да ходи да изнася лекции и в Медицинския университет в Пловдив.

2.Вместо това, според доцент Илиев, ръководството на Филиала отделя

средства за други дейности (между които цели осемдесет хиляди лева за ремонт на една единствена учебна зала и пет хиляди лева за закупуване на щори само за една зала), които средства не се обсъждат с членовете на Филиалния съвет, както би трябвало да бъде според чл. 55б от Правилника за устройството и дейността на Пловдивския университет. За сравнение – за провеждането на студентски конференции се отпускат по 2 хиляди лева. Освен това за целия си първи мандат и за времето от втория доцент Семерджиева не организира нито една сериозна научна конференция, ако не се броят така наречените студентски конференции. Никой от преподавателите също така не е ползвал научна командировка за сметка на Филиала в последните повече от десет години.

3.Ръководството, според доцент Илиев, не спазва чл. 127 от Кодекса на

труда и чл. 30 от Етичния кодекс на Пловдивския университет, според които работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение (най-подходящата работна и изследователска среда, включваща работни помещения, оборудване и възможности за сътрудничество в научна мрежа), за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия за труд и пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Последното се изисква и от чл. 4 на Етичния кодекс на ПУ.

В действителност, според доцент Илиев, във Филиала се работи при ненормални условия и с риск за здравето.

4.Ръководството не следва академично поведение. Така например, по

думите на доцент Илиев, доцент Теменужка Сеизова, която чете лекции във Филиала повече от десет години, научава от студентите, а не от директорката, че повече няма да идва на часове в Кърджали. На нейно място пристига доктор Грънчарова, която според доцент Илиев провежда изпитите си онлайн, вместо да идва до Кърджали. Също така според него и други външни за Филиала преподаватели четат лекции онлайн, вместо да идват до Кърджали. А в същото време местните преподаватели се подписват като затворници в тетрадка на входа на Филиала и биват следени с камери.

5.По същия начин, според доцент Илиев, ръководството има различно

отношение към различните местни преподаватели. Някои от тях, като доцент Иванова, могат да не идват на катедрени и филиални съвети, както и на консултации, а други се следят изкъсо“.

Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата!