История от недалечното минало, оплетено в реалностите на настоящето. Отговорът на въпроса, защо най-големият келепир, „американската мечта“ на българска почва, от края на 90-те, че до днес, е в политиката.
***
Вибрацията на телефона го сепна. Беше го включил на тих режим, за да размишлява. Потрепери цялото бюро. Като видя номера и изтръпна. Знаеше какво го очаква.
-Да-тихо промълви.
-Алоуу, чуваш ли ме? Ще дойде един човек след малко, това е
нашият!-чу директорът.
-Ама, ние, такова, един вече одобрихме за
работата-смутолеви.
-Не забравяй теб кой те одобри, партията храни, да знаеш, но
не обича самоинициативи-след което връзката прекъсна.
***
Жената режеше патладжана по-бързо от обикновено. Беше
нервна. А трябваше да приготви вечеря за семейството у дома. Сутринта й
изпратиха лоши новини. Бе кандидатствала за работа. Бяха й казали, че е
одобрена, дори й показаха кабинета, където ще се труди. Но след два дни получи
обаждане, че са се спрели на друг човек. Това „Съжаляваме“, отекваше в главата
й. Намръщи се, но не спря с ножа. Патладжаните бяха готови…
***
На един започнал работа, между 2,5 и 3,6 души в региона
остават без препитание.
Анализът на данните средно на месец на Бюрото по труда.
Най-голям брой ставащи безработни е във фирмите, свързани с „Услуги“ и
„Индустрия“.
Най-трудно за намиране на работа е за хората над 55 години.
Просто статистика, зад която обаче стоят съдби, хора,
сметки…
***
„Като завърша и тръгвам за Алемания. Започвам работа в бригадата
на баща ми. После първата ми кола ще бъде „БМВ“, след това ще видим“, споделя
тийнейджър от Родопите. Меракът на живота му е да завърти гуми на мегдана в
родното село и всички да ахнат и зацъкат „какъв голям човек е станал“.
Огромен брой от завършващите средното си образование в
региона имат подобни мечти. Далеч по-малко са тези, които искат да доразвият
знанията си в университети. Много труд, строителни обекти, „купища евро“, къщи,
апартаменти, коли… Това са житейските мечти на подрастващите в региона на
гурбетчиите.
Партийната книжка
Други, от оставащите, пък смятат, че партийната книжка ще допринесе до същото, но без елемента на потта, болките в кръста и несретническия живот в пълни квартири с гастарбайтери, болшинството от които дюлгери в страните от Западна Европа.
„Вече съм активист на партията, после ще добутам до някаква
диплома, а след това бавно, полека първо общински съветник, а след това…, знае
ли се“, казва набор на бъдещия беглец. Ориентиран партийно, готов на всичко, в
главата му се намърдват мисли за имоти, земи, строене, придобити по партийна
линия.
Двата мирогледа в един шантав свят.
Партията храни, ние угаждаме.
Ако не…
Ние знаем какво сме,но не знаем,какво трябва да бъдем.
ОтговорИзтриванеИ закриляни като стадо овце,
ОтговорИзтриванекато ученици напътствани,
от изкълчения тесен лабиринт на ума
един ден на широкото стъпваме.
Виж, за кратко сме тука.