„Той беше старец, който излизаше за риба сам с лодката…, вече осемдесет и четири дни, без да улови нищо.“
Така започва „Старецът и морето“ на Хемингуей.
Историята за Сантяго.
Ърнест си пие кафето в хотел в Куба, когато чува двама
доставчици на риба за кухнята да си приказват за мъжа, който се борил с огромен
мерлин.
Останалото е талант. Едни 76 страници, които носят „Пулицър“
на Хемингуей. Най-доброто, което е писал. Останалото е една безкрайно дълга и
скучна дописка.
Не искате ли живот като Сантяго?! В колибата, на брега на Карибско
море, без телефони, без лукс, без света, единствено с тежката биография на
плещите?!
Морето няма памет, то отмива всичко. То нашепва, вълните
пляскат и пращат в унеса.
Колко трябва да се пише? 76 страници, 50, 20 или пет реда?
Съвсем малко. Повече не е нужно.
Какво е битието? Едните са като Сантяго в търсене на последния
мерлин, другите пък все пропускат изгряващото слънце след фиестите на измамния
разкош.
Искам във гората със една яка мацка.
ОтговорИзтриванеРазочароващо е, когато напишем страхотна творба, пуснем я в някой портал за литература, но тя толкова бързо премине през страницата с нови творби, че никой не я забележи. Това не само ограничава колко хора потенциално ще видят творбата, но и намалява шансовете и да събере точки и да стигне до Най-оценяваните творби за седмицата.
ОтговорИзтриванеbravo
ОтговорИзтриванеИскай в гората не във гората.
ОтговорИзтриване