24rodopi.com/Общество/Регион
„През 70-те и 80-те години всички ресторанти в Ардино бяха пълни с хора. Нареждаха се опашки пред заведенията – така започваше всяка приятелска вечер“, спомня си с усмивка 69-годишният Бехчет Йълмаз.
Днес той живее в турския град Бурса, но е родом от ардинското
село Бистроглед, където сега прекарва пенсионерските си години.
Целият му трудов път е свързан с ресторантьорството – като
сервитьор и барман. В периода от 1975 до 1989 г. Бехчет Йълмаз работи в
най-елитните ресторанти на Ардино – „Арда“ и „Ардон“, където преживява едни от
най-активните и запомнящи се години в кариерата си.
„Тогава нямаше меню – просто изброявахме какво предлагаме:
основно кюфтета, кебапчета и мешана скара. Сервирахме качествен алкохол и добри
мезета. Заплатата беше 80 лева, но истинските доходи идваха от бакшишите.
Особено в петък вечер, преди почивните дни, можехме да изкараме над 100 лева
само от бакшиши. Животът беше сигурен и спокоен. Хората – щастливи и
трудолюбиви“, разказва той с носталгия.
През 1989 г., заедно със семейството си, Йълмаз се премества
в Турция, където продължава да работи в ресторанти до пенсионирането си.
Въпреки годините, любовта му към родното село не отслабва.
„Имам двуетажна къща тук и не бих я заменил дори за два
апартамента в Бурса. Тук е красиво – чист въздух, зеленина, тишина. Истинско
спокойствие“, казва с усмивка дългогодишният сервитьор.
Спомените на Бехчет Йълмаз не са просто лична история – те
са живата хроника на едно отминало време. Време, в което ресторантите не бяха
просто място за хранене, а сцена на социалния живот, място на човешки срещи,
труд и удовлетворение.
Гюнер ШЮКРИ, Ардино
Така беше. Нямаше менюта, а скарата беше най-вкусната на света. Места също нямаше, ако не си от голямото добрутро или близък на някой от персонала. Е и пари нямаше кой знае колко, но няколко пъти в годината си позволявахме ядене в ресторант.
ОтговорИзтриванеБеше!!
ОтговорИзтриванеМного хубаво време беше! Спокойни и щастливи години!
ОтговорИзтриване