„Виж мъ к`ъв съм як, як…“, се дере някакъв мъжки фалцет.
Следват Азис, някакъв Тодьо, дето е тръгнал на гурбет, но по
пригласящия нито ще спре да ходи, ни да се връща – нещо безкрайно ще да е…
Изнасилената тишина по селата.
„Хеле в петък и събота. Няма спане. Няма почивка, всички
олита от града са се пренесли в дворовете, пияни, надули музиката и грачещи с
цели гърла. Това е силата на плиткоумния човек. В града е по-нисък от пропаднал
капак на шахта, но на село се дере с цяло гърло аборигенът, почувствал
свободата на „Дивото зове“, сякаш други хора не съществуват“, споделя възмутен
читател на 24rodopi.com.
Картината по селата. Няма кой да се занимава с градини и
ниви, има беседки, музика, пиене до зори…
Да признаеш дивака
ОтговорИзтриванеда обичаш дивака
да вярваш в дивака
ние сме за дивака
капка да му долееш
със слава да я разбъркаш...
Простащината е основна черна на много наши сънародници!
ОтговорИзтриванеТова са съвременните селяни...
ОтговорИзтриванеГрадски селяни, а не съвремени.
ИзтриванеПияндурска държава. Прост и издухан народ. Не може държава без земеделие.
ОтговорИзтриванеКогато обществото започва да цени сетивното от това, което не се вижда, т.е. от нематериалното, започва един процес на деградация в морален аспект. И животните се състоят от месо и кости, но поне си остават животни.
ОтговорИзтриване