Запитвали ли сте се какво е да живееш в отдалечен квартал и да нямаш магазин? Да не можеш просто да слезеш до ъгъла за хляб или захар. Да ти се прииска нещо сладко, но да няма откъде. Да започнеш да готвиш и да осъзнаеш, че си забравил брашното.Така живеят хората в квартал „Мъженци“ към село Бенковски.
Наоколо – предимно възрастни хора. Повечето са трудно подвижни. Най-близкият магазин е долу, на разклона за селото – няколко километра по стръмно надолнище, а после – пак нагоре. За мнозина това е непосилно. Единственият им шанс да си напазаруват нормално е пътуващото магазинче.
Четири дни в седмицата – понеделник, сряда, събота и неделя – бус от Джебел се качва до квартала. В него има всичко от първа необходимост: хляб, олио, ориз, бисквити, сапун, перилен препарат. Цените са близки до тези в обикновените магазини.
Но това не е всичко – с буса идват и новините. Докато чакат на пътя, хората разговарят. Обсъждат политиката, пенсиите, цените. Всеки е чул нещо – кой какво разбрал за еврото, за новото правителство, за сметките за ток.
„Ако не излезем да поседим, докато дойде колата, ще забравим как се говори. То ние не пазаруваме много, ама си казваме по някоя дума“, споделя възрастна жена от квартала.
И така – от години. Хората си знаят графика. Бусът рядко закъснява. Само в дни с тежък сняг и непроходими пътища не успява да стигне. Тогава всичко замира. Знаят, че ако не дойде – няма хляб.
Ако някой ден този магазин на четири колела спре да ходи в„Мъженци“ , това ще бъде като да спрат водата. Без него – няма как, защото това е техният магазин, новинарник и социален клуб. Всичко в едно...
Това е много добре за възрастните . Но тези бусчета плащат ли данъци дават ли касови бележки . Защо не се следят
ОтговорИзтриванеТака е почти в всички отдалечени села подвижен магазин няма как иначе
ОтговорИзтриване