Моралът в лютеницата, свободата е в салама!

„Барайте шпека“! – умнокрасивата политика

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Преди едни недалечни избори, част от въртележката, която ни сполетя и застопори като хербарий на неслучващото се.

Партия раздава торбички. Сред брошурите и номерът на бюлетината, барабар лицата на лидерите, вътре колбасче, два пакета брашно и едно бурканче лютеница.

Шпек за народно ползване. И да си омеси хляб електоралната единица, да мацне лютеничката и бегом към урните. А и евродепутати да прати от формацията, че да издуват бузи 5 години в Брюксел. Като онзи с наднорменото тегло, дето не спря през мандата да се пуска из фейсбука от разни маси с питиета пред него.

Преди години една новопръкнала се партия, с огромно чуждо финансиране, раздаваше торбички с къде, къде по-голям асортимент. И пак не успя да влезе в парламента. След това се разпадна. Кинтите свършиха, край и на торбичките. Но това е минало.

Тези, последните, оценяваха гласоподавателите на саламче, брашно и лютеница. Това представлява за тях и народът. Пък те са накипрени, умни, красиви, можещи, знаещи- останалите прости.

 

Гнус голяма

 

Но от подобни твари, които лепят евтин етикет на собствения си народ по този начин, няма какво друго да се очаква. Сиреч, хората да „барат шпека“ и туй то. Разбиране за власт и управленски потенциал.

Гнус! И още по-голяма, че има нещастници, които им се възхищават. Както с възторг гледат на урсулите. Подчинявайки се безпрекословно на всяка глупост, която дойде от тях.

Как мина, впрочем въпросната кампания? Като изключим това дъно със саламчето и бурканчето.

Преди време не спираха да говорят за „Зелената сделка“ с „чисти храни, природа, ще цъфнете като в райска градина“.

Сега нито дума. Щото и зеленото недоразумение се оказа малоумие с галактически измерения. Вкарващо технологична Европа в някаква нова форма на Средновековие, чрез обричане на всякаква конкурентноспособна икономика. Смъртна присъда дори за самата икономика.

 

Трудова борса и помощи за безработица

 

Така родната проветрива глава разбира ЕС. А Съюзът е в криза от недоимък на истински лидерски качества, на ясна и точна оценка на случващото се. Всичко това се усеща дори във въздуха. Настроенията „анти“ в държавите са изострени до краен предел именно заради липсата на разум.

„Живея в Швеция и съм безработен получавам 4000 Лв(2000€) обезщетение за безработица всеки месец. ГОЛЯМ праз е Европейския съюз ти колко Лв получаваш от бюрото по труда всеки месец??? 400 лв хахахаха“.

Мнение на нашенец в социалните мрежи. Без редакторска намеса. Грамотност нула. Но и това е разбирането на родните бегълци. Голям праз и отворени врати за лентяи, които поработят малко, а после смучат от социалната система. Това е тяхното усещане, нито един въпрос защо след близо 20 години и в България не е същото?

Разбирането на нашенеца за ЕС. Съюзът е в дълбока криза, но докато има евро за гастарбайтера, приказката продължава. Щото у дома ще получи един шпек от същите онези, които го уверяват, че ЕС е най-голямото постижение на човечеството. Той саламчето не ще, въпреки че периодично го опипва на родна почва. Той си иска еврото. По възможност и без да работи. Защото след като се върне…

 

С джуки и тенекии…

 

„Най-опасното нещо на пътя е завърнал се гастарбайтер, под 30 години, но с 15-годишно беемвенце“, споделя препатил.

Това е ранната детска мечта на огромна част от хората из тази окаяна държава. Планината не прави изключение. Тревожен процент от тежките катастрофи из региона са с подобен профил водачи, пък и с определена марка автомобили.

Статистиката по пътищата ни е безпощадна. Млади хора се убиват почти ежедневно. 21-годишен разцепва дърво с джипа си-две жертви; друг попада в градината на къща, прелитайки с колата, като само минута преди това там са били две дечица; дрогиран убива младежи на спирка, защото се опитва да полети с автомобила…

Безброй. И спасение няма. Смъртта дебне на всеки участък.

Защото животът вече няма значение. За новите парвенюта, които смятат, че са постигнали всичко с първата кола от гурбета.

В крайна сметка всички „барат шпека“. Това е доктрината за управление, когато 3 десетилетия правиш всичко възможно моралът да е в лютеницата, свободата в салама. Спасителите пък да са тези с брашното.

Систематично убивано образование, култ към простотията и парите.

Нормата на поведение на новите герои на съвременните норми. Лъскави тенекии, снимки дори пред ауспуха, китосани девойки с набъбнали джуки и… плочи след това.

„Барайте шпека!“ – с любов от родния политик. 

На снимките:

-По изборите в страната – наскоро и на един по-стар вот

-Изпълнения на пътя