„Не знам какво искам. Животът е сложен. Хем прост, хем не можеш да го разбереш.
От пясъка във вълните и обратно. Те те брулят. Смачкват,
хвърлят, премятат. Нищо не може да те спаси от тяхната воля.
Сам. Сломен. С надежда или без.
Тежък сценарий.
Сам
Думите, които всяка вълна отнася.
Нечути, неразбрани.
Една душа крещи.
А, може би хиляди.
Море, което отнася всичко. Без съвест“.
Из писмо от читател н 24rodopi.com
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK
Обичам вълните.
ОтговорИзтриванеНапомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.
Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен –
заливан, отмиван, но остър и жив.
Ти за поп фолк ли пишеш тази поезия?
ИзтриванеЖивотът е изпитание. Всеки бива изпитван - кой с парите, кой с жена си, кой със здравето си, кой с времето си, кой със желанията си, кой с психиката си, кой с децата си, някои с родителите си и.т.н...няма човек, който да не е подложен на изпитание...ако ще да е милиардер (такива имат още по голяма отговорност за бедните, ще го разберат). Този живот е краен, ако щеш, живей 150 години, пак ще умреш...след това ще ни донесат равносметката - щото няма нищо, за което да не се плаща. И за този живот ще се търси сметка.
ОтговорИзтриване