188 години от рождението на Апостола!

24rodopi.com/Общество

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Васил Левски, днес Кърджали тържествено отбеляза 188 години от рождението на Апостола на свободата.

Граждани и представители на местната власт сведоха глави в знак на признателност към делото, идеалите и саможертвата на великия български революционер. Венци и цветя от името на кмета Ерол Мюмюн поднесоха заместник-кметовете Веселина Тихомирова, Даниел Делчев и Тунджай Шюкрю. В церемонията участваха още председателят на Общинския съвет Мухаррем Мухаррем и зам.-председателят на ОбС-Кърджали Ахмед Мустафа, председателят на Областния съвет на ДПС – Кърджали Рушен Фейзула, председателят на Младежко ДПС – Кърджали Налян Сали, общински съветници и служители на общинската администрация.

Общински комитет „Васил Левски“ – Кърджали:

18 юли – Левски влезе и излезе жив от времето

Апостолът на нашата свобода изрече фразата „ДУХ–НАРОД”, която още ни въздейства силно с дълбоко закодирания в нея смисъл за бъдещето ни. Защото, заедно с други негови прозрения, ни пробужда за свободата на духа, която е оставила диря от Светлина във времето. Но сега я преоткриваме чрез неуморна духовна работа, защото силно се нуждаем от идеите на личностите, като него, които са не само носители на минало величие, но и на пориви за бъдност, за запазване светостта на националния ни дух, без който не може да се съхрани и изпълни духовното предназначение на народа ни.

Затова днес силно се нуждаем от съживяването на нейното историческо осъществяване чрез една нова култура на духа, на националната ни свяст и доблест, на отговорността и жертвеността ни пред олтара на българския дух. А това наше предназначение е себесъзнание за историческо безсмъртие. И то ще се случи, защото носи в себе си вечността и примствеността на нашите деди.

И особено сега, когато всичко съдейства да усетим и изпълним тази върховна и дълбока тайна. И от „Имали сме!” - да преминем към „Да бъдем!” И с вярата, че новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Че България е духовната лаборатория на света, а българският народ и българската държава са Духът на света.

И Васил Левски е знаел това, защото е носителят на свещеното българско познание за времето. А попадайки във въртението на Колелото на Времето, в което вековете се сливат и връщат, е разбирал, че константното в него случва големите промени.

И повечето от тях ще бъдат свързани с нaй-cъщecтвeнoтo, кoeтo пpaви Апocтoлa нa cвoбoдaтa вeлик, което го прави нaшa нaциoнaлнa гopдocт. С това, което той рaзкpивa като връх нa peвoлюциoннaтa идeoлoгия и cтpaтeгия зa нaциoнaлнoтo ни ocвoбoждeниe. И което определя Лeвcки кaтo миcлитeл, пpoзpял в бъдeщeтo, в cъщнocттa и xapaктepa нa нoвaтa нeзaвиcимa бългapcкa дъpжaвa и oпpeдeля мяcтoтo й в нoвия cвят. Той хapaктepизиpa това paзвитиe нa чoвeкa, на чoвeшкoтo oбщecтвo и зaвeщaва нa пoкoлeниятa дa го cъздaдaт.

И така cтaвa cъвpeмeнник нe caмo нa днeшнoтo, нo и нa бъднитe пoкoлeния. Така Левски влезе и излезе жив от своето време, за да може посятото от него да покълне, израсте и да даде плод. Да се изпълни поличбата за спасение чрез горение, за едно голямо и право дело!

За едно чисто и свято бъдеще. За един благодействен труд, който сродява и единява, обрича да се извърви пътят на служението в името на ближния, на рода и родината - най-вече чрез оставените от Апостола пътепоказатели и стъпала за духовно въздигане. Чрез предназначеното от Бога за България - да бъде духовен център на света, което е разкрито и от други наши гении на словото.

И не на последно място - чрез това, че Левски остава при нас като стремеж към надмогване на трудностите и отчаянието. Като жажда за свобода, като напомняне да не заспиваме, а да дерзаем, да мечтаем…

Та нали имаме в лицето на Левски своя герой, в съзнанието си неговия идеал за нравствена опора. Просто не трябва да преставаме да горим за правда свята и да закопнеем страстно за чистото синьо небе на свободата, което Апостола ни донесе в своите очи.

Та нали и днес звучи, както сега, неговото любимо и дивно църковно песнопение “Достойно ест” - Осмотонието - Исо, вибрацията на Словото на Бога, променяща ДНК на човечеството.

А то ще продължава да ни води към истинската ни среща с най-великия син на България.

Поклон пред светлото му дело и високонравствената му личност!