В сърцето на чернооченските села Женда и Мурга се разстила тя – Долината на Карамандере. Не просто долина, а притихнало ехо, забравено дори от ефирния полъх на боговете.
Тук времето е спряло, а заедно с него и споменът за човешки
стъпки, за прекъснати разговори, за отминали животи.
Тя е скръбен шепот на миналото, място, където природата е
прегърнала забравата и я е превърнала в своя единствена обитателка. Всяко
камъче, всяко тревиче пази история, неразказана и неоценена, а въздухът е
изпълнен с тиха меланхолия, която те кара да се замислиш за всички забравени
съдби.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
Тъжна картина. Тъжна история.
ОтговорИзтриване