Страхил Алексиев: За да твориш трябва да виждаш вътре в себе си и околния свят!

24rodopi.com/Култура  

Нашият съгражданин, адвокат и писател Страхил Алексиев наскоро бе удостоен с първа награда на 9-ото издание на националния конкурс "Аз имам дарба". Той е автор на няколко книги - „Есента на един следовател", "НЕЛИ", 41 щастливи години", "Две вибриращи мембрани" -  първа и втора част. Готова за издаване е и автобиографичната "Трънчанин завинаги". Алексиев е истински майстор на късите разкази.  Член е на Конфедерацията на българските писатели. 

Днес Ви представяме едно Интервю на Станислав МАРАШКИ

– Какво е творчеството за Вас, г-н Алексиев?

– ДА ТВОРИШ означава да живееш, но да даваш живот и на другите!

–  Какво е за Вас писането?
– Обичам да пиша. Правя го от дете. Може да е карма или съдба, може да е същност или зов. И не става дума за хоби. По-скоро е осъзната необходимост, тръпка или буря.

– Един писател трябва да е наблюдателен…
– НАБЛЮДАВАМ живота, човеците, животните и се прекланям. Забелязвам подробности на които повечето хора не обръщат внимание. Дали съм наблюдателен или е нещо друго?
За да ТВОРИШ трябва да гледаш и да виждаш. И навътре в себе си и околния свят. Те са неразривно цяло!

– Светът се тресе от проблеми…Като че ли няма място за радост…

-Трябва да умееш да се радваш защото Светът е даденост. Сам не можеш да го промениш, но си длъжен да опиташ.. Повечето хора няма да те разберат, ще те възприемат като особняк, чудак или чалнат. Но да има поне пет човека, които ще те подкрепят, заслужава си!

– Писателят вае словесни образувания,но самият той е продукт на словото…Може ли българският език да създаде шедьоври?
– Може, разбира се! Обичам българската реч, музиката и, свещените ни букви, сътворени от Солунските двама братя! Избягвам да ползвам чуждици, но не защото мразя някого, а намирам, че мелодията на речта ни е всеобхватна и неповторима, незаменима. Примерно прекрасната наша дума „добре“, никога не бих я заменил с „ок“.

-Кога прочетохте първата си книга?
– Още от дете във втори клас, прочетох първата си книга: „Витя Малеев в училище и в къщи“. Помня и автора – Николай Носов. Отне ми доста врем, но когато прочетох последната дума, бях горд и подскачах от удоволствие и радост. Това беше победа за мен.
Чел съм много, ненаситно, събирах стотинките, които мама ми даваше за закуска и купувах книги. Но те не бяха скъпи като сега.

– Кой е писателят, когото сте следвали и комуто сте се възхищавали в юношеството…
– Примерно, няма книга, написана от Джек Лондон, която да не съм прочел. В юношеските години той бе моя кумир и учител. Въображението ми ме поставяше редом с него, разговаряхме, спорехме. Той бе възхитителен, силен, упорит мъжкар на когото и хъскитата безропотно се подчиняваха, но те чувстваха, че той много ги обича и е готов да им даде последния си залък.

– Много наши писатели са се учили от чуждестранния опит…А Вие?

– Мога да изпиша поне две страници с имена на чуждестранни автори, чиито произведения класика съм чел и препрочитал. Но не мога да не спомена световно известния срамежливец Жан Жак Русо и неговите „Изповеди“. Само една дума е достатъчна, гениален, както и за „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей.
И да подчертая като отговор на един известен българин, боксьор:“ Никой не ме е възпирал или пречил да чета световните класици, нито комунисти, нито фашисти, а когато съм ги поглъщал, той не е бил роден. Дори бях поощряван. Не ми се е налагало да ги чета, скрит под одеялото, светейки си със свещ.“

– Какво мислите за патриарха на българската литература Иван Вазов?
– Сакат е всеки, който не се е докосвал до уникалното наследство, оставено ни от  Патриарха на българската литература, Иван Вазов, макар да се намериха комплексари, които го изкараха демоде и неразбираем за днешните деца и такива никаквици, които се опитаха да го превеждат и осъвременяват. Свещена простотия.

– Има ли България литературни примери за подражание, които  ви вдъхновяват?
– Какви велики поети и писатели сме имали: Вапцаров, Смирненски, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов. Пеньо Пенев, Симеон Радев, Цончо Родев, Захари Стоянов, Алеко Константинов и още много родни творци, ориентири за всеки пишещ брат. Възхищение и преклонени! Наши учители, възрожденци, просветители! Поклон и вечна слава.

– А от съвременните автори?

- От съвременните български автори бих споменал Виктория Бешлийска, чийто роман „Глина“ се превърна напълно заслужено в бестселър, Мартин Маринов от Делиормана, жив класик и Павлина Павлова, автор на епически, исторически романи и поетеса.

– Вие посочвате точно определени автори и стилове. Не се ли страхувате от влияние, което би могло да доведе до схематичност?
– Дали няма опасност от схематичност? Мисля, че не, защото жанрово книгите ми са различни, идеите ми са свежи и актуални. Например поредицата ми „Старецът и морето“ се приема много добре от читателите, много от които с нетърпение очакват следващите откъси.

– Може ли човек да се изучи за писател на университетската банка?
– Един или няколко факултета не са от решаващо значение. Всички знаем историята на Елин Пелин, който е живял в нищета и бедност и не е разполагал със средства за учение в чужбина или в елитен наш университет. Това не му е попречило да стане гениален писател и „певец на българското село“.

– Сред теоретиците на литературата има много апологети на жизнения опит…
– Който е живял в стерилна среда и са го гледали като уникално цвете, никога не би  могъл да се докосне до истинския живот и сетивата му са закърнели, недоразвити. Трябва да те е шибала градушка, да си бягал от кълбовидна мълния, да си спал в кочината заедно с прасенцата, които са те ръчкали и дърпали със зурличките си и са се катерили по теб, да те е гонил общинския бик и а-ха, да те настигне, но успяваш като котка да се покатериш на най-близкото дърво, ако не си прегръщал яренца и агнета и не си ги целувал по влажните муцунки, ако не те е близала крава ,с грапавия си език по перчема, ако не си помагал на овцете да родят и не си спал върху сеното в плевнята, ако не си бъркал с пръстче отзад на кокошките за да провериш колко от тях ще снесат яйчица днес, може да си писач, но не и писател. Това са университетите на живота. Това е самият живот.