ВИДЕО: Да прецакаш соца! Докара Запада в Кърджали и носеше чували с пари…

24rodopi.com/Общество

Прецакал е соца още през 80-те, носил е чували с пари, превърнал Кърджали в шоу център за Южна България, докарал първата еротична програма край Арда, возил се в автомобила на „любимото момче на Тодор Живков“…

Данчо Влаев – Маймуната. Животът му е като филм. Лента за първия бизнесмен от онова време, превръщащ всеки павилион в извор на капитали. Ловко подскачащ на ръба, като истинска Маймуна, но с нюх за бизнес, който е рядко явление.

Днес Данчо продава домати, краставици, лук, дини. Издържа се от това, след като бурята в средата на 90-те му отнема всичко.

Един богат човек, първият с частен бизнес, движил се с охрана, имал много, плащал сметките на прохождащи политици като Жорж Ганчев…

За Данчо всичко започва след казармата. Спортист, трениран, ловък млад мъж, който не се плаши от работа. През 1984-та поема пицария „Русалка“ в центъра на Кърджали.

„Правехме повече оборот от заведенията в Слънчев бряг. Огромни печалби. Всяка вечер правех ревизия. За липса на 1000 лева ме чакаше година затвор. Същото се отнасяше и при излишаци. А, те бяха много. Разпределях ги. В един момент започнах да се храня само по ресторанти, ходих по барове на Пампорово, Слънчев бряг. Това харчене предизвика сигнали и многобройни проверки срещу мен. Един ден ме вика в кабинета си шефът на дирекцията на цялата търговия, включително обществено хранене. Казва ми „Ти на маймуни ли ни правиш? Моята заплата е 460 лева плюс премии“.

 

Аз се измях, тези пари не ги харесвах на ден“, споделя Данчо.

 

Всички проверки обаче са му чисти. Единственият човек, на когото са правили лабораторен анализ на кафето, което предлага. Но той е печелил и от него.

„Трябваше да продаваме само от Никарагуа, никакво виетнамско. Но ни доставяха точно определени количества. Идваха изненадващи проверки с полиция. Мерят грамаж на доза, ревизия. Кафе се праща в София за анализ дали не е друго. Аз обаче бях открил вратичка. Само на едно място – на автогарата в Стара Загора, продаваха никарагуанско. Ходех и купувах по 10 кила. Вкарвах тайно в заведението и продавах от него. От едно кило при 6 грама на доза излизаха 166 кафета. При 5,2 около 200“, обяснява 65-годишният кърджалиец. Всичко му е точно, а парите текат.

През 1987-ма ще се отваря барче в съда. Данчо е първи кандидат. И започва. Отчита го и като грешка.

Държавен финансов инспектор иска да го снабдява с вносни цигари.

„Конфискувани бяха на границата. Щеше да издава документ, но така и не го направи. Искаше да ги пласира, а аз веднага можех да извади 3-4 хиляди лева и да купувам. После се пласират в барчето. Всички съдии, прокурори, полицейски шефове са там. Искат да пушат и то марков внос. Никъде нямаше кока-кола, но когато идваше големец магистрат от София, веднага ни зареждаха с каси“, разкрива Данчо.

 

Трупа връзки, борави с информация, с която никой не разполага.

 

Докато в един момент цигарите едва не го пращат в затвора.

„Съдиите се чудеха как да ме спасят и ми праснаха наказание по 127-мо Постановление – две години без право да се занимавам с търговия. Трябваше да платя и глобите на всички, на които давах цигари по обектите, защото те не можеха. Бях сринат“, казва Данчо.

Тогава обаче излиза 35-о Постановление на Министерски съвет за „отваряне на държавната търговия“. Данчо няма право, но участва на търг за барчето на БТС чрез съпругата си. Печели го. „Ако други предлагаха 1000 лева годишен наем, аз давах 6000“, споделя кърджалиецът.

И се започва. Наема цветен телевизор и видео от емблематичния Мишо Царя.

Плаща му общо 200 лева наем на месец. Взема видеокасети с български превод, набавя си и касети със западна музика от чужденци.

Барчето за кратко се превръща в най-вървежното заведение за елита на града.

„Направих заведение без аналог, въвеждайки вход от лев. Отпуснаха ми билети. Аз обаче направих и друго. Пропуск за един час и по лев консумация за това време, за да не стоят клиенти на по едно кафе прекалено дълго“, разказва Данчо.

Парите отново потичат.

Фамилията се развихря. Взема чрез търгове все повече и повече обекти.

Идва ерата на „Зодиак“.

Култово заведение, което Данчо наема и иска да… направи вариете. Мениджъри могат да му осигурят програма, но кой ще им му обърне внимание?

„Митака, мой приятел, ми каза „Ще отидем с „Мерцедес“-а на баща ми, купен от Иван Славков“.

Само като ни видяха и паднаха. Ние не сме случайни. Като им казахме, на кого е била тази кола и веднага ни дадоха програма – еротично шоу“, спомня си кърджалиецът.

Следват: голи сервитьорки, стриптийз, а Кърджали съперничи по разгул на Слънчев бряг.

Идват хора от Хасково, Пловдив, Стара Загора. Бирата на склад струва 30 стотинки, в „Зодиак“ е 8 лева. Потичат отново пари.

Данчо не харесва 6000 лева на месец личен доход. Върти оборот по 15-20 хиляди лева на ден. Един апартамент по онова време е 12 бона.

„Взехме екран от НДК, за да излъчваме, направихме светлинен подиум, което бе невиждано. Носих парите с чували в банката, а там спираха да работят с други, за да започваме да броим. Превъртяхме милиони“, споделя Данчо.

Ходи с охрана, но не се страхува…

 

Всичко обаче приключва в средата на 90-те.

Нови играчи, огромни апетити. Един по един договорите му се прекратяват. Тегли заем, за да направи шумоизолация и вантилация на заведението. Но обектите му се отнемат един след друг.

„Последно ми вдигнаха „Дядовата ръкавичка“ във „Веселчане“. При минус 20 градуса, обект пълен със стока. Имах да изплащам все още около 15 хиляди лева заем. Всичко приключи. На негово място сложиха абсолютно същия обект, но даден на двама пенсионери от известна фамилия, за да отворят кинкалерия“, разказва Маймуната.

Днес той продава зеленчуци от градината си. Малка сергийка. Жена му е до него, никога не са се разделяли.

„Не си знаех парите тогава. А с толкова пари всички фантазии стават реалност“, казва пред щайгите 65-годишният мъж. Стиска чашка с кафе, отпива бавно.

Какво казва за мечтите: Без тях човек свършва…