Една година по-късно: Старово е пусто, вековното школо е история, а образованието е… пръснато

Михаела Илиева/24rodopi.com/Общество

Една година след официалното закриване на основно училище „Устрем“ в кирковското село Старово, хората все още не могат да разберат каква беше истинската причина за затварянето на школото и защо се допусна това.

Сградата на училището днес е тиха, заключена и почти изоставена. Коридорите са празни, а дворът е потънал в тишина. За местните загубата е дълбока и болезнена, не защото това е просто една институция, а защото е била и самата душа на селото.

ОУ „Устрем“ е създадено през 1921 г. и през вековното си съществуване се превръща в център на образователния и културния живот на Старово. Сградата, просторните класни стаи и добре подреденият двор с физкултурна алея създават атмосфера за обучение и развитие.

„Ние не просто преподавахме, а познавахме всяко дете по име, знаехме семейната среда, проблемите и успехите му. Това не можеш да го срещнеш в големите училища,“ споделя Месут Осман, който е работил 20 години като старши учител по български език и литература.

Средата в училището е била отличителна - спокойствие, творческа свобода и толерантност. Учениците пък винаги са получавали индивидуално внимание и подкрепа, а всяка учебна дейност и проект е била насочена към изграждането на цялостна личност. „За мен най-голямото постижение е, че децата, с които работихме толкова години, са преди всичко добри хора, носещи в себе си доброта, любознателност и възпитание, вдъхнати им в родното школо“, допълва Месут.

Още от първия ден училището е било втори дом за преподаватели и ученици. То е предоставяло не само знания, но и социални и културни умения. Учителите са се стараели да моделират поведението, което искат да видят у децата - с постоянство, труд и обич.

През годините школото се е отличавало с интегрирани учебни материали, сътрудничество между учениците и насърчаване на собствените им идеи. В малките класове всяко дете е получавало достатъчно внимание и подкрепа, което е било ключово за развитието на знания, умения и навици.

Учениците пък активно участвали в регионални и национални конкурси, културно-масови мероприятия и спортни състезания. Децата от „Устрем“ често се връщали с награди, а по-късно мнозина от тях станали лекари, инженери, учители, юристи. За учителите обаче най-голямото удовлетворение било да видят, че от училището излизат хора с ценности и характер.

Идеята за закриване на училището започва като слух преди години и постепенно се превръща в сериозно административно предложение. Основният аргумент бил малкият брой ученици. Припомняме, че за учебната 2023/2024 г. те са били само 13, разпределени в четири паралелки. Въпреки това, ОУ „Устрем“ никога не е използвало правото си на дофинансиране, докато други училища в общината са получавали допълнителни средства.

„До последно вярвахме, че училището ще бъде защитено. Но писмо към МОН за включването на училището като защитено така и не беше изпратено“, разказва Месут.

Освен това, решението не е било обявено официално на учителите или местните. „Разбрахме от Фейсбук. Никой не седна пред нас и не каза: това са причините, това е ситуацията. Това беше най-тежкото - липсата на открит диалог“, допълва той.

Аргументите на институциите били познатите за всички малки училища - намалял брой ученици, липса на средства, „надут“ учителски щат. „Нашите аргументи, че училището функционираше добре, че децата получаваха качествено образование, че не сме използвали дофинансиране, бяха игнорирани“,  споделя още дългогодишният преподавател.

След съобщаването на новината за закриването последвала бурна реакция - подписки от родители, обаждания, посещения, въпроси. „Категоричната позиция на родителите беше, че едно такова решение е неприемливо. Те искаха децата им да продължат да се обучават тук, в класните стаи, където са се учили и техните родители и баби и дядовци“, разказва Месут.

Учениците преживели тежко раздялата. „За тях тъгата беше видима - очакващ поглед и въпросът: „Нали и другата година ще учим тук?“, допълва той.

След закриването, децата са разпределени в други училища - част от тях в Кирково, част във Фотиново, други в Кърджали и Джебел. Пътуванията са дълги и изморителни, особено за по-малките ученици. Семействата усещат напрежение, тревога и често страх. Липсата на училище променя социалния живот на селото, което вече е видимо по-малко оживено и без младостта, която училището преди е носело.

Сградата на ОУ „Устрем“ с прилежащата материално-техническа част е прехвърлена на Община Кирково. Днес тя е заключена и почти изоставена. Училищният двор, класните стаи и коридорите са пусти. Част от учителите са намерили работа в други населени места, други са без постоянна заетост.

„Липсват ми най-вече моите ученици - с усмивките си, с усилията си, с блясъка в очите, когато ги похвалиш. Липсват детските гласове, игри, любознателност и нетърпение за учебни проекти. Отправям послание под формата на въпрос към хората, които взимат тези решения - да лишат едно село и жителите му от образователна институция. Бих ги запитал дали наистина оценяват развитието, успехите, бъдещето на един млад човек на сумата от разходите на един турнир по карти. Защото на толкова възлиза дофинансирането за една година, но не на един ученик, а на цяло едно малко училище. Наистина ли се прави рекапитулация? Като при миш-маш магазин?“, коментира пред 24rodopi.com Месут.