Среща при корените: Молитва за здраве в обезлюдено село

24rodopi.com/ Регион

Бивши жители на обезлюденото чернооченско село Мурга се събраха за традиционната си годишна среща с молебен за здраве и берекет.

Събитието, което се проведе в местността „Кара тепе“, беше повече от обикновен молебен – то е мост между миналото и настоящето, връщащ хората към техните корени.

Днес село Мурга е почти напълно обезлюдено, с едва три семейства, които все още живеят тук. Но за хората, които се завърнаха, това е място, съхранило спомените от един отминал живот. Всяка стъпка по обраслите пътеки е пътешествие назад във времето.

Някогашните къщи, свидетели на поколения, сега са погълнати от тръни и бурени, превърнати в купчини камъни, но шепотът на миналото е навсякъде.

Срещата събра хора от цялата страна и чужбина, които дойдоха, за да се почувстват отново част от своята общност.

Организаторите, начело с Нешад Рамадан се бяха постарали да върнат хората към родния им край, за да възродят чувството за принадлежност. По време на събитието беше отслужена молитва за здраве и берекет, а традиционният пилаф събра хората около общата трапеза – символ на единство и споделеност.

Съдбата на селото е трагична. Гурбетът и изселването разкъсва семейства и оставя празнота, която се усеща и до днес. Въпреки че много от внуците на някогашните жители никога не са усещали топлината на дома, който техните предци са градили с любов, срещата им дава възможност да се докоснат до своите корени и да разберат част от своята история.

Въпреки обезлюдяването, районът около село Мурга е богат на природни и исторически забележителности, които са неотменна част от идентичността на това място. Една от най-внушителните е скалата „Оглан кая“, оприличавана на гигантска статуя с форма на човешко лице.

На път към нея може да се види и най-голямото находище на стари ели в Източните Родопи, някои от които са на повече от 150 години.

Тези дървета, заедно със скалите „Саръ кая“, „Дуру кая“ и „Деликли таш“, са тихи свидетели на историята, пазители на един свят, който продължава да живее в спомените и сърцата на хората, дошли да почетат своята история.

Исмет ИСМАИЛ, Черноочене