Жельо Михов/24rodopi.com/Общество/Коментари
Родолюбива кауза; държавническа далновидност; исторически акт; свято дело; заедно сме по-силни; отговорност пред идните поколения…
Това ще чуете днес. Много от него. Напоително, като спукана
язовирна стена, която залива поредното село.
Жадни няма да останете на думи. Не като напуканата земя
заради изоставени сектори.
Каква ирония?!
Суша и наводнения поради една причина – човешки фактор.
***
Съединението. 140 години от един от последните автентични
български актове. До него се нарежда Независимостта, дошла 13 години по-късно.
Подир нея и превземането на Одрин по време на Балканската война.
Това са.
Другото е с германски привкус, стотици хиляди жертви,
огромни репарации и един идеал, удавен в кръв.
Един монарх, с австрийско-френска кръв, който ни прати към
първа национална катастрофа, започвайки сам (премиерът е зад граница)
Междусъюзническата война, завършила с катастрофа. Същият праща държавата към
германо-австрийските сили през Първата световна война и следва втора национална
катастрофа.
Години по-късно идва нова война и на прага на трети
катастрофален сблъсък се измъкваме. Но това към момента се води също
катастрофа. Защото така е модерно.
Да оставим това.
От края на 90-те години България отново е с Германия. Левът
към марката, после към еврото.
Днес политици спорят кой докарал тази велика инвестиция да
правим барут за Германия. Завод с наши пари, под контрола на немски гигант.
Европа се готви за война и ние пак избрахме. И все изборът води към катастрофа,
исторически доказано.
Преди да се самосвършим.
Разруха, без прошка. Всичко изградено трябва да се срине.
Включително и паметниците. После да се отпразнува с торти.
Това е мисленето. Това е действителността.
***
Днес България се е устремила към ново дъно.
Без война.
Катастрофа демографска, икономическа, водна. Кръв се пролива
щедро по пътищата, ежедневно.
140 години след Съединението тази страна е разделена. От
спорта, през политиката, та дори наежена от спора на „Черно или Бяло море да се
почива“.
А, на народа просто не му пука. Да има софра, евро, коли,
имоти, да се изпразва с „блясък и стил“ в ТикТок и прочие.
И ще дойде като едно проклятие въпросът: Заслужаваме ли
изобщо държава?!
***
Иначе, честит празник.
Една трета от народа е зад граница, една трета пътува към
Гърция, една трета ще е на софрите.
Празните речи, лицемерни и без съдържание, няма кой да чуе.
И не иска.
Както не иска и собствена държава...
Пет минути на улицата, в който и да е български град, ще са
достатъчни да разберете измеренията на катастрофата.
140 години по-късно, извън патоса на изтърканите речи.
На нас в тези дни най-много какво ли ни е нужно като Общество? Милост, да милост един към друг и към само себе си. Без милост ще се самопогубим. Пожалете, пазете другия и себе си.
ОтговорИзтриванеБългария на три морета, добре че не е, че сега гръцкото море щеше да ни е далече, което щеше да е голям национален проблем, по-голям и от национална катастрофа.
ИзтриванеТочно казано!!
ОтговорИзтриване..честно казано; навсякъде се чувстваме като сирачета, защото нас, българските граждани не ни обича собствената ни държава.
Не ни защитава. Не се интересува, къде сме, в какви условия работим и живеем.
Как умираме, или ни убиват по Европата.
За държавата е важно евро да се носи. С което евро, България ще плаща за глупостите на Урсулата..
Честит празник!
В последно време няма съединения от двама приятели даже и съединенията за вик не стават
ОтговорИзтриванеЗаслужава ме ли държавата си !!! Да но не държава на джендъри и чалгарки, а БЪЛГАРИЯ на мъже и жени създаващи поколение за да я има БЪЛГАРИЯ. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
ОтговорИзтриванеЧестит празник! Време е България да се само излекува! Време е този път да изберем правилната страна! А със сигурност тя не се намира на Запад!! В противен случай умираме и то в близко бъдеще! Абсолютно и категорично ще се случи ! Завой ни е нужен рязък и без да спираме!!
ОтговорИзтриванеБългаринът се гордее, че е бил роб !
ОтговорИзтриване