История за Осман и една скъпа монета

24rodopi.com/Общество

Говореше на висок глас, плашещо някак си, но винаги завършваше с „Амин“.

Беше интересен, всеки го познаваше. Вървеше с емблема на „Мерцедес“, увесена на синджир на врата.

Осман.

Молеше за цигара, монета за кафе. Не му даваха много пари, защото „Едно дале го биеше и му ги вземаше“, споделяха хора.

Веднъж един възрастен човек от село му бе подарил юбилейна българска монета. „С бая цена за нея“, казват запознати.

Осман докато се усети, пак му я отнеха.

Такъв бе той.

На никого лошо не правеше и Господ си го прибра. Ей така, както Осман си казваше „Амин“.

Защо е тази кратка история ли? Защото всеки добряк е личност. И трябва да бъде споменат. Така трябва.

Амин.

Снимка: Фейсбук