Конкурсът „Драсни някой ред“: От деца до пенсионери - смелостта на словото!

24rodopi.com/Общество

„Драсни някой ред“, и го сторих!

„Чувствам, че... все още си до нас, както през недалечното старо време, когато хората бяха различни, добри и човечни! Спомени, които ми напомнят за топлина, уют, мир и спокойствие!“.

Това ни написа Мария Стамова. Минути след полунощ. Малко след като стартирахме конкурса в памет на Илхан Андай „Драсни някой ред“.

Темата е „Чувствам, че…“.

Това е изпитание. За духа, думите, тяхното премятане, докато се достигне сърцето на писаното слово. Този конкурс няма формат. Няма възрастови ограничения, няма знаци, няма граници.

Просто пишете. Това е неговата идея.

Най-младият участник до момента е момиче на 13 години. Най-възрастният е на 68.

Това не е конкурс за спомени с Илхан, а в негова памет. Получихме и описани случки с него. Не, не е това идеята. Идеята е да се преметнат думите, да се нагодят, да се разкриват сърцата, да изкрещите това, за което нямате сили дори пред огледалото.

Това е силата на писаното слово. Защото то остава. То ще пребъде.

И да бъде написано красиво.

Един мъж ни прати нещо. Драснато набързо. Помоли да е без имена, помоли да не участва в конкурса. Не желае. А и скромният ни регламент не би го допуснал. Защото той не е за „спомени с брат ми“.

Конкурсът е за силата на мисълта, която може да превзема хоризонти.

Мъжът помоли просто да пуснем това*.

И ще го направим.

За всички останали – пишете и пращайте на drasni_24rodopi@abv.bg

Срокът е до 10 октомври.

Просто пишете.

Това, което Илхан искаше…

 

*Чувствам, че животът понякога е несправедлив, защото приятели като Илхан Андай оставят след себе си празнота, която никой друг не може да запълни.

Дори в обикновените ни разговори усещах дълбочината на неговата душа – чувството за честност, смелост и добрина, които рядко се срещат. Спомените ни с него са като тихи пътеки в сърцето ми – по тях се връщам, когато искам да разбера кой съм, какво ценя и какво значи истинското приятелство. Макар да го няма физически, той продължава да влияе на начина, по който виждам света – с повече внимание, с повече състрадание и с готовност да ценя малките, важни моменти, които правят живота човешки. И в тази мисъл усещам благодарност – за времето, за смеха, за разговорите и за всичко, което споделихме, защото приятелството му не свършва с отсъствието му, а живее в мен, тихо, постоянно и истински.

Чувствам, че светът е станал по-тих след като Илхан Андай вече не е сред нас.  Приятелството ни не се измерва само в споделени моменти, а в начина, по който присъствието на човек променя твоето собствено виждане за живота. Загубата му ме кара да ценя всеки миг, всяка дума, всяко чувство – защото истинският смисъл на живота не е в постиженията, а във връзките, които оставяме след себе си. И в тази тъга, в тази благодарност и в тези спомени усещам, че присъствието на Илхан продължава да ме вдъхновява – тихо, но непрестанно, като светлина, която не се гаси.

Конкурс на 24rodopi.com в памет на Илхан! „Драсни някой ред“ – темата е „Чувствам, че…“