Как „малкият гробар“ ядоса „голямата гробарка“ - когато чиновник се помисли за институция

24rodopi.com/Коментари/Общество

Една жена, подчинена на Община Кърджали, и хранена с парите на данъкоплатците в града край Арда в продължение на десетилетия, решила, че чиновническият пост трябва да е до пенсия. Пък дори и наследствен, мей би.

Първо оспори в съда решение на Общинския съвет за конкурс за поста „директор на „Обреден дом“. Ама не си плати таксата от 10 лева, та съдът я отсвири. Конкурсът се провежда, но старият шеф ще съди наред.

Припомняме ви един коментар по темата „Монка“ отпреди 2 години, когато Монка се изявяваше на висш съдебен орган и искаше от 24rodopi.com да свали материал, пуснат 1:1, разказ на бивш служител, гробар, който каза, меко казано смущаващи неща…

Борбата за чиновническо място под слънцето е от време оно. Дето се вика, „Рушвет давам, ама да съм малък началник на бюрото в кабинета!“. Комплексът е изчеткан, новият големец е в стихията си, а всички простосмъртни са в ръцете му.

С колко подобни сте се сблъсквали? Безброй сигурно.

Едната половина от деня минава в някаква дейност, другата-в това да се запази поста. С всички произтичащи от това угодничества пред по-големите началници. Страх ги е дори да кихнат, че да не опръскат някой по-висшестоящ, че току-виж пукнали от стрес как да се извинят (по Чехов). И сакън някой да не наруши комфорта им, каквото и да разбират под това понятие…

 

***

 

Публикувахме краткия разказ на Мехмед. Мъжът е гробар. Разкри интересни неща за една работа, която малцина биха захванали.

Последва яростна реакция от страна на шефката на общинското предприятие „Обредни дейности“. Учудващо. „Това не е вярно, това не е истина, този човек е уволнен, той пиел“. Такива доводи. Че и пуши, видиш ли, проклетникът (на видеото стиска цигара).

Мъжът е работил, мъжът разказва. Или защото е някаква „гад от махалата“, та затова много, много да не му се има вяра.

Какво предизвика подобна реакция от страна на шефката? Да не би мъжът да наруши някаква омерта?! Каза неща, които трябвало да премълчи?

Настояването на въпросната общинска служителка бе „Свалете публикацията!“. Объркала явно кабинетите. Помислила си, че всички й са подчинени, хеле и медиите, които дават трибуна и на „най-малките хора“. Явно двадесет и кусур години в занаята с покойници съвсем са замъглили съзнанието на чиновника. Та си позволи въпросната да определя кое е „фейк“, че дори „рано или късно щели сме да си намерим майстора“. Е, поне тя не е този майстор.

 

 ***

 

Бълването на словесни полюции спрямо медия с над 400 000 читатели говори за доста свободно време в дейността за отчитане на приходите от сватби и погребения.

Не бихме обърнали толкова голямо внимание на лицето, започнало работа на 1-ви февруари 2001 година, ако не бяха пълзящите й изпълнения из фейсбук групите.

Много свободно време, мей би.

Когато чиновник се помисли за крайна институция, нещата придобиват нелеп вид...