Интервюто: Родителска компетентност и взаимовръзка с езиково говорното развитие на детето

24rodopi.com/ Здраве

Ролята на семейството за езиково-говорното развитие на малките деца В съвременното общество семейството преминава през редица трансформации, предизвикани от социални, икономически и културни промени. Тези процеси неминуемо влияят върху възможностите на родителите да изпълняват ефективно възпитателните си функции. За съжаление, сред най-уязвимите области, в които това въздействие се откроява, е езиково-говорното развитие на децата в предучилищна възраст. 

По темата разговаряме с логопед Айлин Саидова, логопед с над 20 години опит.Към днешна дата е част от екипа на ЦКОДУХЗ-гр. Кърджали.

Какво представлява родителската компетентност?

Родителската компетентност включва знания, умения и нагласи, чрез които родителят съдейства за оптималното развитие на детето си. Тя обхваща разбирането на възрастовите особености, умението да се комуникира с уважение и последователност, както и способността да се прилагат подходящи стратегии за насърчаване на развитието. От ключово  значение е и осъзнатата отговорност към тази роля, както и стремежът към непрекъснато усъвършенстване.

Как семейството влияе върху езиково-говорното развитие?

В ранна детска възраст семейството е основната среда, в която се формират и развиват езиковите умения. Всекидневното общуване, разказването на приказки, обсъждането на случки и задаването на въпроси стимулират говорната активност на детето, обогатяват лексикалния му фонд и постепенно усъвършенстват свързаната реч. Когато обаче родителите са подложени на стрес или разполагат с ограничено време, качеството и продължителността на тези взаимодействия намалява. Това може да доведе до забавяне в езиково говорното развитие, затруднения в изразяването на детето или да понижи значително неговия интерес към общуване с околните.

Може ли да дадете конкретен пример от практиката Ви?

Нека наречем героят на тази история условно Ник, за да запазим неговата анонимност. През 2013 година Ник се включи в групова логопедична терапия с деца в нарушение в плавността на речта. Той беше на календарна възраст 3години и 8 месеца и отскоро беше започнал да говори много неплавно. Той беше дете от втора по ред нормално протекли бременност и раждане, на 34 годишна майка. При интервюто, проведено със семейството му, стана ясно, че няма данни за отчитащи се особености в речевата анамнеза на хората, които са се грижили за Ник в периода на формиране на говора му. Време на поява на гукане, лепет, първи думи и фразова реч – в срок; без данни за необичаен характер на първи думи и фрази. Възрастта на поява на първите признаци на заекване е на приблизителна възраст 3г.3м., със силно внезапно начало. Няма предполагаема от близките причина. Реакцията на детето: „Нещо сигурно ме ухапа в устатаˮ. Майката споделя, че е била в паника, изпитвала е страх и много е плакала. Ник има батко, с когото са в добри отношения. При постъпването при мен състоянието на детето се представя така: Ник е дете с нормално езиково развитие. Говорът му е неплавен, като симптомите са леко изразени и с кратка продължителност, за сметка на много висока честота на тяхното проявление. При изследването се установява поносим праг на говорно напрежение; наличие на повторения на звукове и срички; честа употреба на стартер „аˮ; ускорен темп на речта. Състоянието при детето протича вълнообразно – с отшумяване за няколко 2 Родителска компетентност и взаимовръзка с езиково-говорното развитие на детето дни и повторна поява на симптомите. То е без особености в анатомична структура на артикулационен апарат, с добър мускулен тонус. Проявява висока говорна активност, с адекватни емоционални реакции е и с нормално психомоторно развитие. Ник идваше с желание на логопедичните сесии с групата, в която участваше. Спазваше правилата. Обичаше да бъде разпознавано в моментите, когато играе роля на „роботникˮ – дума, която сам си беше „изобретилˮ, представяща желанието му за идентификация с бащата и с мъжкия пол. Моята хипотеза беше, че всъщност това е интерпретацията на детето за думата „работникˮ, която в неговите представи беше с неясно значение и която той много удачно, според мен, беше заменил с думата „роботникˮ. И така роботникът неуморно строеше гаражи и други сгради; спасяваше хора, пострадали при пожари или катастрофи; цепеше дърва и се подготвяше за зимата; подаряваше дърва и на другите, за да не им е студено; непрекъснато беше зает с нещо. Ник се държеше мило и приятелски с децата от групата, но много често на техните покани да се включи в играта им, отговаряше с репликата: „Сега не мога, че имам много работаˮ и продължаваше да „щъкаˮ наоколо с бързи и енергични движения, вършейки нещо. На екипна среща с родителите на Ник, инициирана по повод на съмненията ми, че детето страда от липса на внимание от страна на баща си, стана ясно, че таткото наистина е много зает и все по-рядко, въпреки желанието си, намира време да общува качествено с него. Освен това, установих, че и неговият говор е с много ускорен темп. Дадох някои препоръки, касаещи установяването на промени по-специално в отношенията баща – син . Една от тях беше свързана с установяването на по-бавен темп на говорене от страна на бащата, а другата – намиране на време, в което детето да бъде разпознавано от него. Постепенно по време на „Свободния кварталˮ Ник все по-често започна да приема поканите на своите приятели за включване в игрите им; спря да ажитира, непрекъснато движейки се, започна да редува в дейностите си натоварване и покой. По време на споделянията в началото на ателието, се хвалеше какви неща са правили с татко си, а говорът му ставаше все по-спокоен, докато през месец юни 2014 година не се постигна пълно възстановяване на плавността на речта му. Детето беше изписано и дори към днешна дата в речта му не се откриват особености.

 

Как родителите могат да развият своята компетентност?

Родителската компетентност не е фиксирана – тя се изгражда и развива с опита и желанието за учене. Родителите могат да се възползват от консултации със специалисти, от обучения и семинари за родители, от специализирана литература и ресурси, адаптирани за конкретна възрастова група. Ключово е родителите да са отворени към нова информация и да я прилагат, съобразявайки се с индивидуалността на своето дете.

Ролята на детската градина и логопеда

Детската градина предоставя среда, в която децата упражняват и обогатяват речевите си умения чрез общуване с връстници и педагози. Логопедът подпомага не само детето, но и родителите – с конкретни насоки и практически препоръки как да подкрепят развитието у дома. Сътрудничеството между семейството и специалистите е ключово за постигане на трайни резултати. Нови изследвания и специфични тенденции в детско родителските отношения По-последни изследвания най-добрите в научната област специалисти очертават допълнителни фактори в отношенията между деца и родители, които могат да задълбочат и поддържат езиково-говорните затруднения. Сред тях са прекомерната свръхопека и фиксацията върху проблема, които превръщат нарушението в централна тема за детето и родителите; авторитарният стил, който потиска спонтанната реч и провокира защитни реакции като избягване на общуването; занижената родителска оценка, която пренася трудността от езиковата сфера в личностната и намалява мотивацията за общуване. В допълнение, общата емоционална напрегнатост и повишеното чувство за вина в семейството, водят до засилена чувствителност и усещане за непълноценност у детето. Тези фактори подчертават необходимостта от установяване на балансиран, подкрепящ и приемащ стил на възпитание, който да стимулира речевата активност и увереността на детето.

Какви грешки допускат родителите, които най често влияят негативно върху речта на децата в предучилищна възраст?

Най-честата грешка е липсата на пълноценно общуване – родителите говорят малко и най-вече в императив - „Хайде!“, „Облечи се!“, “Закъсняваме!, “Няма да повтарямˮ, “Ще викна баща тиˮ, “Аз тръгвамˮ и др., вместо да общуват свободно и спокойно с детето. Други грешки са подражанието на „бебешкия“ говор - “тотоладче ли искашˮ, прекъсването и довършването на изреченията, вместо детето, прекомерната критика “не се казва така…повториˮ, както и прекаленото използване на електронни устройства за сметка на живото общуване. Всички тези фактори ограничават активната реч на детето, водят до беден лексикален запас и понякога до създаване на тревожност и несигурност у детето.

А при деца, които заекват – родителските грешки същите ли са?

При децата с нарушение в плавността на речта има и допълнителни, особено рискови грешки. Това са директни послания за това как говори детето, а не какво казва, като например “не бързай!ˮ, “дишай правилноˮ, “спри и повтори сега правилноˮ, довършването на думите вместо детето, бързият и напрегнат ритъм на говорене в семейството, както и тревожните реакции и коментари пред други хора. Такива реакции увеличават напрежението, а заекването е силно зависимо от стреса и средата. Най-важното в тези случаи е родителите да създадат спокойна, бавна и приемаща атмосфера, в която детето се чувства сигурно.

Какво означава ниска родителска компетентност? Това обида ли е към родителите?

Не, това не е обида, а термин, който описва липса на достатъчно знания и умения за адекватно откликване на нуждите на детето – например как да го стимулираме да говори повече, как да го изслушваме, как да поставяме граници и как да реагираме спокойно в трудни ситуации. Ниската родителска компетентност често произтича от това, че самите родители не са имали положителен модел или не са имали възможност да научат какво е важно за развитието на речта и общуването. Добрата новина е, че компетентността може да се развие чрез обучение, консултации и желание за промяна. 

Колко сериозен е този проблем за развитието на речта?

Изключително сериозен. Първите години са ключови за развитието на мозъка, езика и мисленето. Ако детето не получи достатъчно речеви стимули, внимание и спокойна среда, това може да доведе до трайно забавяне в речевото развитие, ограничен речник и трудности в училище. При заекването неподходящата реакция на родителите често задълбочава проблема и го превръща в хроничен. Натрупаните дефицити трудно се компенсират на по-късен етап, затова е толкова важно да се обърне внимание навреме.

Родителите често четат съвети в интернет или слушат истории от други родители. Това помага ли или пречи?

Може да бъде много вредно, ако липсва критично мислене. В интернет има много митове като „Остави го, ще проговори сам“, „Не му обръщай внимание, ще спре да заеква“, които противоречат на логопедичната практика. Четенето на тежки истории често засилва тревожността у родителя, а тревожният родител несъзнателно предава напрежението и на детето. Сравняването с други деца също е грешка. Интернет може да е полезен инструмент, но само ако се ползват проверени източници – научни статии, професионални материали и консултации със специалисти. Какво е най-важното, което родителите трябва да запомнят, за да помогнат на детето си, ако неговото развитие е забавено? Да общуват с детето спокойно, с внимание и търпение. Да му дават време да довърши мисълта си, без да го прекъсват. Да четат книги, да разказват приказки и да играят заедно, защото това стимулира въображението и речта. При заекване да не настояват детето да повтори „правилно“, а да го подкрепят и да намалят напрежението. И най-важното – вместо да разчитат на съвети от интернет, да потърсят помощ и насоки от логопед или психолог.

Вашите финални думи и пожелание към родителите

Скъпи мами, вие сте сърцето и душата на вашето семейство. Вашата обич, търпение и внимание оформят света, в който расте детето Ви. Всяка ваша дума, всяка прегръдка и всяка минута, в която сте до него, изграждат основите на неговата реч, мислене и увереност. Вие сте един от най важните учители в живота му и силата, която го подкрепя във всеки миг. Бъдете до детето си с търпение, разбиране и вяра в неговите способности. Това е подарък, който остава завинаги.

Скъпи татковци, Вашата роля е незаменима и безценна в живота на Вашето дете. Вие сте неговият герой и неговата най-силна опора. С всяка дума, с всяка минута внимание и с всяка споделена игра Вие изграждате не само речта му, но и увереността, сигурността и любовта в сърцето му. Не подценявайте силата на своя глас и на своето присъствие! Това е най важния подарък, който можете да му дадете.