Пустото село, в което последен бай Шукри махаше на автобуса…

24rodopi.com/Регион

Група по интереси от ученици на Средно училище “Христо Смирненски” в село Черноочене се потопиха в есенната приказка.

Тяхната разходка с преподавателката им Байсе Мерт се превърна в пътешествие към сърцето на природата и миналото. Но истинското откровение беше Бедрово – едно тихо, забравено бившехсело, което все пак диша.

То е изпълнено с духа на миналото, живо от песента на старите чешми и кладенци, от които вечно блика ледена, кристална вода.

Учениците, омагьосани наблюдаваха как природата рисува с огнени багри. Разходката подари едно дълбоко вдъхновение и трепетно усещане за неугасващата красота на Родопите.

На пътя Черноочене - Стремци, в това бивше село, станаха свидетели на една малка постройка... Въздигнала се като Феникс от пепелта след 26 години мълчание и забрава.

Това не е просто сдание, а любов - вдигната на мястото на бащиното огнище. То доказва, че ароматът на родния край, че копнежът по дома, нямат граници, нямат срок на годност!

Селото е опустяло от 70-те години на миналия век, но останаха спомените. Хората от Драганово още помнят дядо Шукри и баба Найме, които живели тук до 1999 г.

Помнят как дядо Шукри, до последния си дъх, излизал всеки ден, за да поздрави пътниците в автобуса по линията Три Могили - Черноочене - Кърджали. Автобусът днес мина пак, но го поздравиха децата.

Една стряха, една чешма, един кладенец, няколко тополи... Това беше всичко, което беше останало.

И кой знае? Вятърът може да духа на Изток, може и на Запад, но сърцето винаги ще намери пътя обратно към дома!

Исмет ИСМАИЛ, Черноочене