Живеем в кофти времена и това няма кой да отрече. Но спомените, ех, те пък няма кой да замени…
„Един велик човек. Викахме му Абърдийна. Отличен спортист.
Много добър. Звездата по футбол на селото. Преди 28 години беше вратар на
футболния отбор на село Бял извор. Играеха срещу Ардино. Мачът завърши 5:0 за
Ардино. После разбрахме, че Абърдийна го е продал за… една бира и три
кебапчета. Вкараха му гол дори от центъра.
Никой не му се разсърди. Смяхме се с цяло гърло.
Такива спомени…“, споделя за 24rodopi.com бивш вече жител на ардинското
село Бял извор.
„Чудно детство. С огромна носталгия си спомням. Освен
стадиона, имахме още около 20 полянки по махали и горички, където правехме
турнири между махалите. Примерно 5 махали - всеки срещу всеки.
По време на почивките, преди и след мачовете играехме една
статична игра по баскетбол-кой ще стигне пръв до 21. Първо стреляш от двойката,
после правиш една точка и става серия, продължаваш да хвърляш. Ако пропуснеш
двойката- избираш си дали да хвърляш за единица или тройка.
На тази игра бях много добър. Ако бях завършващ играч правех
7 последователни серии без грешка и побеждавах. Ако бях започващият-правех по
11-12 последователни серии без прекъсване. За по-сигурно.
По наше време бе
много популярен баскетболът. Помня, че в Кърджали училищата правеха турнири.
Спомням си за един летен ден от август 1995-а. Изиграхме 2
баскетболни мача в училищния двор в Бял извор и после отидохме на стадиона.
Абсолютно всеки божи ден играехме футбол, но условието беше
преди мача всеки да направи 20 обиколки (по 400 метра). Който не успяваше, не
беше допускан до мача…“, разказва за спомените от „онова“ време Еркан.
Един изключителен интелект, който, за жалост, трябва да
прилага на хиляди километри от родния край.
%20-%20Copy.jpg)
Ah Абърдийн ах. Çok bet yapçan seni.
ОтговорИзтриванеНека да си припомним освен за горе посоченият случай колко много игри имаше за децата . Почти във всяка свободна поляна или улица навсякъде се играеше народна топка, футбол на малки вратички, но вместо футболна топка се играеше с гумена или навити на кълбо парцали . Играехме на така наречения чилик с дървена сопа трябваше да ударим малко парче дърво, а то трябваше да излети на определено разстояние, игра със стъклени топчета или скамболови, игра с метални капачки от бира, игра с различни картинки от кибритени кутийки и още много други игри за които вече не си спомням . играехме на континенти, държави и столици . Много по късно започнахме да играем и на кръстословици . Децата бяха весели, доволни и щастливи . Имаше и пионерски лагери по морето и по балканите . Времена .
ОтговорИзтриванеПриятелю,днес игрите са други.Играем си с коли,кой е по-най!Играем си с жени,кой е по-най.
ОтговорИзтриванеИграем на електронни игри,кой може да "убива" по-най.Играем в казината,дишаме балони
с газ,пушим тревички.Нещо да кажеш!Кажи кой е по,по-най?Ти тогава или аз сега?Изостанал
си брато!Изостанал си в миналото!Сега сме ние с телефоните.А после може да се появят
другите с телепатиите.Хайде със здраве и си гледай пенсийката,ако имаш,ако ли пък не....!
Страхотен си «брато» играй си с колите и жените и с телефоните …. То се вижда колко ти е изпържен мозъка и резултата от всички като теб е на лице ! Ценностната система изчезна ! След като се наиграят следва трвичката и ножовете и пистолетите … страхотно няма що
ОтговорИзтриване