Гурбетчийски „дюнер“: Пот, „баварец“, чукане

Блъскат за едната „гъзария“ у дома

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Това не са старите гастарбайтери. Това е второ-трето поколение гурбетчии. Зомбита и егоисти. Завършени във всяко отношение. Блъскат за едното „беемвенце“, чупките, чукането у дома…

***

Ръцете са отвън. Стърчат от свалените стъкла на автомобила. Дъни музика, а главите се озъртат из тях в търсене на зрители.

Час пик в центъра на града.

Водачът дава газ в един момент и колата завива вляво, задницата се върти в различни посоки, едва не навлиза в насрещното, където да бъде посрещната от преминаващ джип. Въртежи, опасност, малко мозък, много чалъми.

Върти задница като мадама с леко поведение в бар.

Автомобилът германски, регистрацията белгийска, шофьорът-гастарбайтер, завърнал се в родния край. Решава да покаже своето могъщество пред останалите, своя успех зад граница с безумието, наречено дрифт.

20-годишен, който смята, че всичко, което хвърчи се яде, че морето е една локва, а приготвянето на дюнери срещу евро е върхът на житейския просперитет. Впрочем, той не знае значението на последната дума.

Той е полуграмотен.

Образованието е използвано, за да се докопа до така жадуваната шофьорска книжка. Първата мечта е изпълнена.

Втората е лъскав, втора употреба, автомобил от Германия.

Затова е било и блъскането. С пот, кръв, в квартира с още няколко души. Пръдни и спрънджа, мизерия, за да се спестят някакви кинти, с които у дома да се покаже новото охолство. Парвеню, от най-новите. Които са опасни както за самите себе си, така и за околните.

Дрифтът му струва 3 бона глоба и отнемане на книжката за година. Сега ще трябва да се върне на високопрестижната си работа с бусче, вмирисан на орисията на останалите гастарбайтери, натъпкани в него.

Това е съдбата на хиляди наши младежи, които изпълват с простотията си родопските градове през лятото. Завърнали се от гурбет и решени на всичко, за да покажат, че са „станали хора“.

Не, пичове, поредните слуги, които проиграват животите си за някое евро в повече…

Най-мразя лятото…

Градове, села, паланки са пълни с гурбетчии. Радост за възрастните, които виждат деца и внуци. Мъка за други…

„Най-мразя лятото в този град“, споделя жител на областна агломерация. И продължава: „Пълно е с комплексирани хора. Визирам прибралите се гастарбайтери. Паркингите пълни, няма места. Чупене на стойки, парадиране. Хеле от пишлегарите, които хвърчат с колите си, втора употреба, с чужди регистрации. На някои изписани имената им на табелите. На други по капаците нещо от сорта „Ахмед Кинг“.

Хора, чийто интелект е в ауспусите.

И започват проблемите. Шофиране с бясна скорост из града. Ненормални манерви из кръстовищата, сякаш изведнъж са получили амнезия относно правилата за движение. Тези чобани, дори живели зад граница, не разбраха, че лява лента в града не е изпреварваща, а за престрояване за ляв завой. Направени с педалски прически всичките, сякаш от един завод излизат; бради; злобни погледи, все едно не са продали достатъчно дюнери в Данмарката; еднакъв стил на обличане; еднаква музика; някакви зомбита… Държат се като господари. А, като отидат в някаква институция, не могат да си попълнят документите. Едва чакам началото на есента, тези комплексари пак да се върнат по дюнери и заводи, фризьорски салони, че да ни лишат от присъствието си“, изповядва жител на областен град в Родопите.

Скандалът

Той се прибира от гурбет. Ще вдига сватба. Бъдещата булка работи тук, но той е в строителството в Алемандата. Спестява за 400 гости. Тя се прибира. Той иска купон. Тя е изморена и само моли за почивка. Той излиза на бар с аверите и се връща с…

Баровете

„Това е най-тежкият сезон. Всички комплексари са се прибрали и си мислят, че са хванали Господ за… Всяка вечер има проблеми и се налага да се намесваме. Всеки е по-голям от другия. Мерят си малките пиш… Заяждат се с останалите клиенти. Дърпат всички дами. Няма кой да им търпи глупостите. Едва ли това го правят зад граница. В нашата държава тия пикльовци са расли с убеждението, че който има повече пари в джоба, той е господарят. Но не са познали. Просто пишлегари, които ще ядат шамари“, споделя охрана в бар в областен град. Казва, че почти всяка вечер през лятото трябва да вразумява новото поколение гастарбайтери заради поведението им в нетрезво състояние.

Водките

„Уплашихме се, ба. Аз и брата изпихме по около десет водки всеки. Водка, енергийно, водка, енергийно. Няма спиране. Как ни гледаха, ако знаеш! Платихме около 1000 лева. Прибрахме се към 5 сутринта, че братът трябваше да се пътува за Англия. Яко, много се веселихме“, споделя родопчанин, посрещнал брат си, гурбетчията.

Историите

„Пукаме се от е*ане докато сме тук. Местните тъпачки чакат такива като нас. Първо гледат лъскавия автомобил. После дрешките. След това какво поръчваме. Тия са прости. Може да си най-грозният, но като си се върнал от чужбина и имаш евро, местните ку*вички правят всичко. Пръскаме се с тия малките, после пак на дюнерите. Все пак не работим на „Уолстрийт“, откровен е гастарбайтер от Белгия.

Дюнерджийче. Там спи в квартира с още 6 души. Вмирисват се, вика. Ама стиска зъби. Защото у дома ще се изкъпе нормално, спестил е пари, и ще „праска малките“, както се изразява…

***

Това е родната действителност. И всички я виждате. Това поколение ще владее бъдещето ни. Ако не се изпотрепе преди това.

Човек е толкова голям, колкото мечтите му.

Техните бяха такива. Достигнаха до този връх и след него започва падението…