„Вървим към „Дома на книгата“ и ми казват „Нямаме пари, не се навирай там!“.
Спомени отпреди 30 години.
Вървим по Главната и гледам златото.
„Тате, да изпрати евро от Белгия и ще ти купим за сватбата“,
е съвременният прочит на „книгите“.
Тях ги няма. Всичко е имане и нямане на злато.















48 Поема – две и зимата ще мине
ОтговорИзтриванеБезмълвна зима. Ледна пустота.
Ни град, ни село нийде не споделят
купът ръждиви есенни листа
как доизтлява в пушечна къделя.
На двора как кълве гащат петел
и, на поет същински заприличал,
решава, че зрънца на глас е чел
и може в златни ямбове да срича.
Два-три шиника. Колко е това –
поема – две и зимата ще мине.
Декември ще разточи блин в тава,
понеже януари бди – сюблимен.
Ще го бележи в почести и стих
и с някой, който сол навред да ръсне,
за да започне чисто нов мотив
преди да стане кишаво и късно.
Но този някой трябва да твърди,
че Снежната кралица е наблизо,
че са далечни всичките беди,
щом я посреща вън в студа - по риза.
И да не прави драма от това,
че зима е - безмълвна, ледно пуста,
а да сънува мартенска трева
тъй вещо, както котката на пруста.
Човечеството е обречено! С тоя начин на мислене и усещане за света е загубено!!
ОтговорИзтриване